— Коя врата?
— На шлюзната камера или на апартамента.
XXVI
Комисарят вече не изпитваше съпротива при мисълта, че трябва да отиде в Бригадата. Напротив. Човекът със златните пръсти успя да го върне в правия път, да разсее пушека на случилото се, на „психоемоционалния шок“, който през цялата сутрин бе замъглявал зрението му. Помнеше, разбира се, че е пуснал Церк да си ходи. Но щеше да го хване — по избран от него начин и в избран от него час, както бе хванал Емил.
Емил, който бе прескочил трапа, „Ще го бъде, мой човек“ — това прочете в едно от съобщенията, оставени на бюрото му. Лавоазие го беше преместил, без да съобщава къде, както се бяха уговорили. Адамсберг прочете новините за Емил на Купидон. Някой го беше окъпал — някой услужлив или изкаран от търпение колега, — козината му бе мека и миришеше на сапун. Лежеше на коленете му, свит на топка, и комисарят полека го галеше по гърба. Влезе Данглар и се разля върху един стол.
— Май сте добре — рече той.
— Идвам от Жослен. Поправи ме, както се поправя парен котел. Голяма работа е този човек.
— Нямате навик да ходите на лекар.
— Исках само да поговоря с него, но ми прилоша в кабинета му. Сутринта прекарах два изтощителни часа. Вкъщи беше влязъл крадец и беше взел и двата ми пищова.
— Мамка му, нали ви казах да ги носите с вас.
— Но не го направих. И крадецът ги взе.
— И после какво?
— Когато се увери, че нямам пари, се разкара. А аз много се уморих.
Данглар недоверчиво го погледна.
— Кой изкъпа кучето? — смени темата Адамсберг. — Есталер ли?
— Воазне. Не можеше повече да го понася.
— Прочетох доклада от лабораторията. Фъшкиите на Купидон са идентични с фъшкиите на Емил. Следователно и двете идват от една ферма.
— Това разхлабва мрежата около Емил, но не го изважда напълно от подозрение. Нито сина Пиер, който често залага и посещава манежите и конните центрове, значи и фъшкиите. Дори искал да си купи кон.
— Не ми е казвал всичко това. Откога го знаете?
Докато говореше, Адамсберг преглеждаше пощенските картички, които Гардел бе открил сред вещите на стария Водел и оставил на бюрото му. Те бяха изпращани главно от сина му от местата, където бе прекарвал отпуските си.
— Авиньонските ченгета са го научили вчера, а аз тази сутрин. Но много хора ходят на конни състезания. Във Франция има трийсет и шест големи хиподрума, стотици конни центрове и десетки хиляди запалянковци. От което произлизат гигантски количества фъшкии, разпръснати из цялата страна. Вещество, доста по-често срещано от много други.
Данглар посочи с пръст пода под бюрото на Адамсберг.
— По-често срещано например от парченцата дърво и графит, които падат, когато си острите моливите. Ако тях намерехме на някое местопрестъпление, щяха да ни свършат много по-добра работа от фъшкиите. Още повече че рисувачите не избират какви да е моливи. Вие какви използвате?
— Cargo 401-B и Seril H.
— Значи това е графитен прах от Cargo и Seril?
— Ами да, Данглар.
— Щеше да стои много по-добре на някое местопрестъпление. По-добре от фъшкиите. И да дава повече сведения, не съм ли прав?
— Данглар — каза Адамсберг, като си вееше с една картичка, — давайте по същество.
— Не ми се ще. Но ако фактът тъй или инак ще ни застигне, по-добре да го изпреварим. Като при крикета — спускаш се към топката, преди да е докоснала земята.
— Спускайте се, Данглар. Слушам ви.
— Изпратихме екип да огледа за гилзи мястото, където са стреляли по Емил.
— Да, това беше приоритет.
— Намерили са три.
— Добър улов за четири изстрела.
— И четвъртата са намерили — каза Данглар, като се изправи и пъхна пръсти в задните си джобове.
— Къде? — попита Адамсберг и спря да си вее.
— У Пиер, сина на Пиер. Търкулнала се била под хладилника. Момчетата са я извадили. Но не са намерили револвера.
— Кои момчета? Кой е наредил обиска?
— Брезийон. Заради връзката между Пиер и конете.
— Кой е казал на дивизионния?
Данглар разпери ръце — не знаеше.
— Кой огледа терена?
— Морел и Мордан.
— Мислех, че Мордан е в жилището на Лувоа.