А ставаше дума за фрау Абстер, родена от Франц Абстер и Ерика Плогерщайн, каза си той, запалвайки нощната лампичка. Имаше нещо в това име. Или по-скоро в името на майката, Плогерщайн, което се бе насложило върху морските езици ала Плогоф. И от къде на къде? В момента, в който, вече седнал, безшумно ровеше из сака си, за да извади папките, името на австрийската жертва се лепна към сместа Плогерщайн-Плогоф. Конрад Пльогенер. Адмсберг извади фиша на убития в Пресбаум мъж и го прочете на светлината на лампата. Конрад Пльогенер, живущ в Пресбаум, роден на 9 март 1961 г. от Марк Пльогенер и Марика Шюслер.
Плогерщайн, Пльогенер. Адамсберг избута встрани листата от розовата папка и извади от сака бялата, френската. Пиер Водел, роден от Жюл Водел и Маргьорит Немесон.
Нищо. Разтърси рамото на рунтавата котка, която спеше на другото легло в елегантна поза, достойна за луксозно купе.
— Влад, трябва ми едно сведение.
Младежът отвори очи, изненадан. Беше разпуснал конската си опашка и твърдите му коси го покриваха до раменете.
— Къде сме? — попита той като дете, което не разпознава стаята си.
— Във влака Венеция-Белград. Придружавате едно ченге и пътуваме към Кисилова, селото на вашия дядо. На вашия дедо.
— Тъй — каза Владислав твърдо, припомняйки си събитията.
— Събуждам ви, защото ми трябва едно сведение.
— Тъй — повтори Владислав и Адамсберг се зачуди дали още не се рее из купето.
— Как се казваха родителите на вашия дедо? Да не би фамилията им да е започвала с „плог“?
Владислав се разсмя в нощта и потърка очи.
— „Плог“ ли? — каза той и седна. — Не, никакъв плог.
— Баща му. Вашият прадядо. Как се казваше?
— Милорад Молдован.
— А майка му? Вашата прадеда?
— Не „деда“, Адамсберг, баба.
Владислав отново се изсмя.
— Баба се казваше Наталия Арсиниевич.
— А в обкръжението му? Сред приятелите? Роднините? Нямаше ли някъде някой Плог?
— Разсмивате ме, господин комисар. Много сте симпатичен.
И Владислав си легна, като му обърна гръб и продължи да хихика под косите си.
— Ами да — каза той и отново седна, — имаше един Плог. Учителят му по история, с когото ни проглушаваше ушите, Михай Плогодреску. Негов румънски братовчед, дошъл да преподава в Белград, после живял в Нови Сад, а като се пенсионирал, се установил в Киселево. Ходеха като залепени, като братя, въпреки петнайсетте години разлика. Най-невероятното е, че починаха с разлика от един ден.
— Благодаря, Влад, можеш да си доспиш.
Адамсберг излезе в коридора бос и закрачи по тъмносиния мокет, като се взираше в страницата от бележника си, на която бе написал: Плогерщайн, Пльогенер, Плогоф, Плогодреску. Великолепен ансамбъл, от който, естествено, трябваше да се изключат морските езичета, които нямаха работа там. Макар че би било проява на неблагодарност, каза си Адамсберг, докато със съжаление задраскваше бретонското име, защото без него нямаше да се сети за нищо. Часовниците му показваха между два и петнайсет и три и четирийсет и пет сутринта. Събуди Данглар, чийто характер нощно време не беше особено щастлив.
— Проблем ли има? — изръмжа майорът.
— Извинявайте, Данглар. Племенникът ви непрекъснато се смее и ми пречи да заспя.
— Същият беше като малък. Има щастлив характер.
— Да, вече ми казахте. Данглар, изровете ми спешно имената на дядото и бабата на стария Водел. И по двете линии. Търсете и по-назад и още по-назад. Не спирайте да търсите, докато не попаднете на някой Плог.
— Какъв такъв „плог“?
— Фамилия, която да започва с „плог“. Като Плогерщайн, Пльогенер, Плогоф, Плогодреску. Бащиното име на фрау Абстер е Плогерщайн, убитият Конрад от Пресбаум се е казвал Пльогенер, а румънският братовчед на чичо ви Славко е бил Плогодреску. Неговите крака са в Хайгейт, не чичовите ви. Това да ви е за утеха.