— Чак толкова?
— Плог. Като минали два месеца, селяните решили да отворят гроба и да унищожат тялото, въпреки че Църквата категорично им забранявала. Духовете се разбунили, Империята възложила на гражданските и религиозните власти да предотвратят брожението. Въпросните власти безпомощно присъствали на ексхумацията. Но наблюдавали и записвали. По тялото на Петър Плогойовиц нямало и следа от разложение. Бил напълно запазен, кожата му била съвсем свежа.
— Като жената от Лондон. Някоя си Елизабет, чийто съпруг отворил ковчега й след седем години, за да си вземе стиховете. Била като нова.
— Вампир ли е била?
— Така разбрах.
— Тогава е нормално. Старата кожа на Плогойовиц и старите му нокти се търкаляли в пръстта на гроба. От устата му течала кръв, както и от другите му отвори — от ноздрите, очите и ушите. Тези факти били съвестно отбелязани от австрийските чиновници. Петър бил изял савана си и имал ерекция. Тази последната подробност обикновено се пропуска в отчетите. Ужасените селяни издялали един кол и го проболи в сърцето.
— И той изревал?
— Да. Ужасяващият му рев се чул из цялото село, а в гроба плиснала кръв. Извадили гадното му тяло и го изгорили. Превърнали го в пепел. Изровили деветте му жертви, затворили ги в запечатана гробница и изоставили гробището.
— Старото гробище, на запад?
— Да. Бояли се заразата да не се разпространи под земята. И хората престанали да измират. Така се говори.
Адамсберг отпи мъничко ракиjа.
— В края на гората, под хълмчето, там ли е заровен прахът му?
— Има две версии. Някои разправят, че прахът му е бил разпръснат в Дунава, други твърдят, че е бил заровен в този гроб, далеч от селото. Според поверието частица от ужасния Плогойовиц е оцеляла и там, под онова хълмче, чували я да дъвче. Това показва, че токсичността на Петър е намаляла, след като е слязъл до по-долния стадий, стадия на дъвкача.
— Превърнал се е в подвампир?
— В пасивен вампир, който не излиза от гроба си, но демонстрира своята ненаситност, като изяжда всичко, което се намира около него: савана, ковчега и пръстта. Съществуват хиляди свидетелства, свързани с дъвканите. Чували са как тракат зъбите им под земята. По-добре е все пак да не се приближаваш до тях и добре да затиснеш гроба им.
— За това ли са цепениците и камъните?
— За да му попречат да излезе, да.
— Кой ги поставя?
— Архангел — каза Влад, като понижи тон, докато Даница отново пълнеше чашите им.
— А защо са отрязали дърветата наоколо?
— Защото корените им могат да плъзнат към земята около гроба и дървото да се зарази. Затова не трябва да се оставя да расте. Нито да се берат цветя наоколо, защото Плогойовиц е в стъблата им. Архангел окосява всичко веднъж годишно.
— Мисли, че Плогойовиц може да излезе оттам?
— Архангел е единственият, който не мисли така. Една четвърт от селяните тук твърдо вярват, че може. Друга четвърт поклащат глави, без да се произнасят по въпроса, за всеки случай, за да не си навлекат гнева на вампира, като му се подиграват. Останалите се правят, че не вярват, казват, че това са стари легенди за простолюдието. Но не се чувстват спокойни и затова не са напускали селото през войната. Единствен Архангел наистина не вярва. Затова не го е страх и е научил наизуст историята на вампирите, от върколаците, упирите и вурдалаците до носфератите, вещиците, стафиите и морите.
— Толкова ли са много?
— Тук, Адамсберг, и в радиус от петстотин километра са съществували хиляди вампири. Но епицентърът е на мястото, на което се намираме. Където е царувал великият Плогойовиц, неоспоримият водач на глутницата.
— Ако Архангел не вярва, защо почиства гроба?
— За да успокои селяните. Всяка година подменя цепениците, защото дървото изгнива отдолу. И някои хора мислят, че понеже му е свършила пръстта, Плогойовиц е започнал да яде цепеници. Затова Архангел ги подменя и реже издънките по пъновете. Само той смее да прави това, разбира се. Никой друг не се доближава до гроба. Но хората все пак не са загубили напълно здравия си разум. Смятат, че Плогойовиц нищо не може да им направи, защото е прехвърлил силата си в потомците си.
— И къде са тези потомци? Тук?
— Шегуваш ли се? Още преди да изровят Плогойовиц, целият му род избягал от селото. Опасявали се, че ще ги избият. После се разпръснали навсякъде, никой не знае къде точно. Плъзнали насам-натам и сеели малки вампирчета. Но някои твърдят, че ако Плогойовиц успее да излезе от гроба си, ще възстанови ужасната си цялост. Други пък са убедени, че макар част от Плогойовиц наистина да е в гроба, целостта му царува на друго място.