Имахме уговорка да се срещнем в Камдън, в една от младежките кръчми по главната улица. Подраних, но пък носех със себе си някакво клюкарско списание, така че седнах в един ъгъл с халба бира и малко кашу и се замислих кои от споменатите в него филми бих гледал, ако имаше с кого да ги гледам.
Срещата с Лиз не ми отнема много време. В един момент тя се насочва с тежка стъпка към масата, на която бях седнал — Лиз е готина, но доста грамадна, а когато е ядосана, както беше в момента, е направо страховита. Опитвам се да я умилостивя с усмивка, но явно нещо няма да стане, защото вече е прекалено надъхана, за да се хване на уловките ми.
— Ти, Роб, си един скапан задник — тросва ми се тя, след което се врътва и си излиза, а хората от съседната маса ме зяпват. Изчервявам се, насочвам поглед към списанието и отпивам голяма глътка от бирата, с надеждата, че халбата ще скрие срама ми.
Права е, разбира се. Аз съм един скапан задник.
Седем
За една-две години, в края на осемдесетте, бях диджей в един клуб в квартала Кентиш таун. Именно там се запознах с Лора. Всъщност не беше кой знае какъв клуб, а просто стая над кръчма, но за около шест месеца бе страхотно популярен сред една определена категория лондончани — надървени снобари с прилепнали черни дънки и кубинки, дето по цяла нощ се мъкнеха на орди от клуб в клуб. Мисля, че бях добър ди-джей. Или най-малкото, хората поне изглеждаха доволни: танцуваха, стояха до късно, питаха ме къде могат да си купят албумите които пусках и всяка седмица идваха като по часовник. Бяхме крьстили клуба „Гручо“, заради лафа на Гручо Маркс — е, всеки го знае, дето той не искал да бъде член на никой клуб, който бил толкова скапан, че да иска да го приеме за свой член. По-късно разбрахме, че има и друг клуб „Гручо“, някъде в тукашния Уест енд, но май никой не ни бъркаше кой кой е. (Между другото, петте най-пълнещи дансинга на „Гручо“ парчета: „Ит’с ъ гууд фийлинг“ на Смоки Робинсън и „Миръкълс“; „Ноу блоу, хоу шоу“ на Боби Бланд; „Мистър Биг Стъф“ на Джин Найт, „Дъ лав ю сейв“ на „Джексън Файв“; „Дъ гето“ на Дони Хатауей.)
И наистина, обожавах да диджействам. Да гледаш как цяла стая хора поклащат глави в ритъма на музиката, която ти си избрал, е нещо върховно. За тези шест месеца, през които клубът беше популярен, не съм бил щастлив никога. Това бе единственият период, когато изобщо някога съм имал чувството, че съм нещо като властелин на човешкото връховно блаженство — макар по-късно да разбрах, че това чувство е било всъщност фалшиво, защото въпросното човешко върховно блаженство се е дължало не на мен, а на музиката: на хората, платили си, за да се тъпчат като сардели и да слушат любимите си деснспарчета, им е абсолютно все тая кой им ги пуска на уредбата. В края на краищата, предполага се, че денсмузиката по принцип носи върховно блаженство — така че аз явно просто се бях лъгал за ролята си в цялата работа.
И така, с Лора се запознах по онова време, през лятото на 1987-а. Разправя, че вече била ходила в клуба едно три-четири пъти, преди да й обърна внимание, и вероятно е права — тя е джобно гадже, кльощава и хубава, прилича малко на Шиина Истьн, от периода преди Холивуд да я префасонира (въпреки че изглежда доста по-серт от Шиина Истън, с тази нейна гелосана на кичури прическа на адвокат радикал, с ботушите й и с хипнотизиращо острия поглед на бледосините си очи) — идваха и къде-къде по-красиви мацки, а когато човек зяпа лениво тълпата, както го правех аз, то винаги най-готините ловят окото. Та на този трети или четвърти път, тя дойде до малкото ми уж подиумче, заговори ме и аз веднага си паднах по нея: поиска да пусна едно парче, което наистина страшно ме кефеше (в случай че някой го интересува, парчето беше „Гот ту гет ю оф май майнд“ на Соломон Бърк), но пък винаги, когато съм се опитвал да го пусна, дансингът веднага опустяваше.
— Беше ли тук предишния път, когато го пуснах?
— Аха.
— Е, нали видя какво стана. Едва не си тръгнаха.
Сингълът трае три минути и след първата минута и половина ми се наложи да го спра. Вместо него пуснах „Холидей“ на Мадона. От време на време, в кризисни моменти, пусках и нови хитове — така, както на човек, които вярва в методите на хомеопатията, му се налага понякога да ползват услугите на традиционната медицина, колкото и да не я одобрява.
— Тоя път няма да е така.