По време на живота ми с Лора, за известно време си промених възгледите относно целия този процес. И двамата се спасихме от безсънните нощи, липсата на апетит и агонизиращото чакане до телефона. Ние просто си я карахме все така, както в началото, и понеже нямахме пара за изпускане, никога и не спирахме, за да се поогледаме и да видим какво всъщност има във връзката ни — защото това, което имахме, бе същото, което винаги бяхме имали. Тя не ме караше да се чувствам нещастен или тревожен, или не на мястото си, а когато си лягахме, аз нито се паникьосвах, нито се излагах, ако разбираш какво имам предвид — а мисля, че много добре разбираш точно какво имам предвид.
Излизахме често насам-натам, пък и тя идваше всяка седмица в клуба, а когато я изгониха от апартамента й, просто се нанесе при мен и всичко си беше съвсем наред — и си остана така в продължение на години. Ако разсъждавах кретенски и повърхностно, щях да кажа, че парите промениха всичко: когато си смени работата, тя изведнъж се оказа с много пари, а когато аз пък загубих работата си в клуба и икономическата криза по някакъв странен начин внезапно направи магазина ми невидим за минувачите, нямах и пукнат петак. Разбира се, тези и други подобни събития усложняват живота и тогава се появяват най-различни неща за пренагласа и преосмисляне, битки за водене и граници за очертаване. Но честно казано, проблемът не беше в парите. Беше в мен. Както каза Лиз, аз съм един скапан задник.
Предполагам, че вечерта, преди деня, в който двамата с Лиз се бяхме уговорили да се видим в кръчмата в Кандъм, тя и Лора излезли, за да хапнат някъде заедно, и тогава Лиз нападнала Лора заради Иън, но Лора и думичка не обелвала в своя защита, защото това според нея би означавало да нападне пък мен, а тя понякога проявява силно развито и не особено разумно чувство за лоялност. (Аз, например, нямаше да устоя на изкушението да я клъвна.) Но вероятно Лиз попрекалила, така че в един момент Лора не издържала и тогава вече всичко, което й се било насъбрало срещу мен, изригнало и тя си изляла душата, а после двете се разплакали и Лиз се заизвинявала, че е говорила, без всъщност да знае как точно стоят нещата. Ето защо на другия ден била напълно изперкала, звъняла ми в магазина, а после влетя в кръчмата и с две думи ме сложи на място. Разбира се, нищо от това не го знам със сигурност. Откакто се разделихме, изобщо не съм се виждал с Лора, а с Лиз имах само онази една-единствена кратка и злополучна среща. Но пък не е и нужно да се правят кой знае какви дълбокомислени анализи на характерите на Лиз и Лора, за да се сети човек какво се е случило.
Не знам какво точно е казала Лора, но най-вероятно е споделила с Лиз поне две, ако не и всичките четири, от следните факти:
1) Че й изневерих, когато тя беше бременна.
2) Че моята сексуална забежка стана причина за решението й да направи аборт.
3) Че, вече след аборта, взех от нея голяма сума пари назаем и още не съм й ги върнал.
4) Че малко преди да ме напусне, й бях казал, че не съм щастлив с връзката ни и че аз, един вид, се оглеждам за друга.
Наистина ли съм направил и казал всичко това? Да, направих го, казах го. Имам ли някакви смекчаващи вината обстоятелства? Всъщност не, освен ако не приемем, че всички обстоятелства (сиреч — контекстът на връзката ни) могат да се смятат за смекчаващи. Но преди да ме съдите — въпреки че по всяка вероятност вече сте го направили — вземете и напишете четирите най-ужасни неща, които сте причинили на партньора си, дори ако — особено пък ако — той или тя не знае за тях. Не ги разкрасявайте, не се опитвайте да им търсите обяснения или оправдания. Просто ги изредете с възможно най-простички думи. Свършихте ли? Е, добре, кой сега е скапан задник?
Осем
— Къде, по дяволите, изчезна? — питам Бари, когато се появява на работа в събота сутринта. Не го бях виждал от лайфа на Мари в „Уайт Лайън“ — ни по телефон се обади, ни се извини, нищо.
— Къде, по дяволите, съм изчезнал ли? Аз ли къде, по дяволите, съм изчезнал? Ама си голям задник! — казва ми Бари вместо обяснение. — Извинявай, Роб, ясно ми е, че точно сега при теб нещата не са цветя и рози, в смисъл че имаш проблеми и тъй нататък, но пък нали разбираш… Оная нощ те търсихме с часове бе, човек!.