В съботите човек разбира колко точно струват Дик и Бари. Дик е търпелив, ентусиазиран и внимателен, като детска учителка: успява да продаде на хората албуми, за които те не са и подозирали, че искат, защото някак интуитивно чувства какво им с необходимо. Говори им, после пуска на уредбата някакво парче и ето че те почват замечтано да вадят петачките, сякаш именно то е било единствената им цел да влязат в магазина. През това време Бари с булдозерски прийоми вкарва хората в правия път. Прави ги на нищо, защото нямат първия албум на „Джизъс и Мери Чейн“, след което те си го купуват; после им се присмива, защото нямат „Блонд он блонд“ и те си го купуват; после буквално изпада в несвяст, когато му кажат, че никога не са и чували за Ан Пебълс, и те си купуват и нещо нейно. Повечето съботи, някъде около четири следобед, правя за всички ни по чаша чай и за известно време се чувствам искрено и дълбоко щастлив — може би защото това е работата ми все пак и нещата вървят добре или защото се гордея с нас, с начина, по който използваме така умело талантите си, колкото малки и чудати да са те.
Когато дойде време да затварям магазина и се каним да отидем да пием по едно, какъвто ни е съботният ритуал, и тримата сме безкрайно щастливи. Заредили сме се с доброжелателност, чиито извор отново ще пресъхне напълно докъм следващия петък следобед. Всъщност толкова сме щастливи, че докато изхвърляме последните клиенти от магазина и се приготвяме да си ходим, правим класация на любимите си пет песни на Елвис Костело (аз залагам на „Алисън“, „Литъл тригьрс“, „Мен аут ъф тайм“, „Кинг Хорс“ и една версия в стил мърси-бийт на „Евридей ай райт дъ буук“, която имам някъде на пиратски запис, като подчертавам как великолепно се съчетават редкостта на последната с известността на първата, но изявлението ми бива посрещнато с гримаса на презрение от страна на Бари). След всичките тъги, сръдни и караниците на отминалата седмица, е страхотно гот отново да мислим за подобни неща.
Но когато излизаме от магазина, виждам Лора да ме чака, облегната на стената, която ни дели от съседния магазин за обувки, и се сещам, че точно в сегашния период от живота ми не би трябвало да се чувствам добре.
Девет
Това с парите е лесно обяснимо: тя ги имаше, аз ги нямах, гя нямаше нищо против да ми ги даде. Беше няколко месеца, след като си смени работата и банковата й сметка бе започнала малко по малко да набъбва. Даде ми пет бона назаем. Ако не го беше направила, щях да затъна окончателно. Още не съм й ги върнал, защото просто няма откъде да ги взема, а това, че ме е напуснала и че излиза с друг мъж не ме прави с пет бона по-богат. Оня ден по телефона, когато й казах, че ми е преебала живота, тя спомена нещо за тези пари и попита дали ще й се изплащам на вноски, а аз казах, че ще й изплащам по една лира седмично през следващите сто години. Точно тогава ми трясна телефона.
Та толкова за парите. Колкото за това, че съм нещастен с връзката ни и че едва ли не вече се оглеждам за друга жена: тя ме принуди да й го кажа. С хитрост ме накара да го кажа. Знам, че не е никакво оправдание, но наистина си беше така. Водихме дъбокосмислен разговор и тя между другото подхвърли, че в момента връзката ни била в една доста нещастлива фаза и аз се съгласих с нея. Попита ме дали някога съм си мислил да започна да излизам с друга жена и аз отрекох подобно нещо, а тя се изсмя и каза, че хората в нашето положение винаги си мислят за подобна възможност. Попитах я дали тя някога си е мислила за това да излиза с някой друг и тя каза, че да, разбира се, и тогава си признах, че понякога и аз също си го мисля. Навремето си въобразявах, че двамата с нея водим един „нека-бъдем-зрели-хора-по-отношение-на-несъвършенството-на-живота“ тип разговор, един абстрактен зрял анализ. Сега вече разбирам, че всъщност говорехме за нея и Иън и за това, че ме подлъга да кажа нещо, което да оправдае постъпката й. Адски гнусен адвокатски номер и аз се хванах на него, защото тя е много по-хитра от мен.
Не знаех, че е била бременна — разбира се, че не знаех. Не ми го беше казала, защото бе наясно, че се виждам с друга. (А беше наясно, че се виждам с друга, защото аз й го казах. Въобразявахме си, че подхождаме към въпроса като зрели хора, но всъщност се държахме безобразно наивно, дори детински, щом сме си вярвали, че някой от нас може да кривне от съвместния ни път, да си признае прегрешението и после да продължим все така да си живеем заедно.) Минаха векове, преди да разбера, че е била бременна: имахме един доста продължителен хубав период и веднъж й подхвърлих на майтап нещо, свързано с това да имаме деца, и тогава тя избухна в сълзи. Накарах я да ми каже за какво плаче и тя ми го каза, и после аз доста неблагоразумно избухнах в укори и възмущение от егоистичната й постъпка (обичайните приказки — детето е било и мое също, какво право имаш да постъпваш така, и тъй нататък дрънканици), но по едно време нейното изненадано недоумение и очевидно презрение ме накараха да млъкна.