— Не ти го казах, защото тогава изобщо не вярвах, че си способен на сериозна и отговорна връзка — обясни ми тя. — Пък и не те харесвах особено много. Не исках да имам бебе от теб. Не исках да мисля за всички онези кошмарни разправии за права на посещения и тъй нататък, до които неминуемо щяхме да стигнем, и то много скоро. И не исках да ставам самотна майка. Не ми беше кой знае колко трудно да взема решение какво да правя. И нямаше никакъв смисъл да се съветвам с теб.
Доводите й бяха напълно основателни. В интерес на истината, ако аз бях забременял от мене си, щях да направя аборт по абсолютно същите причини. Не знаех какво да кажа.
По-късно същата онази вечер, след като вече бях премислил цялата тая работа с бременността, я попитах защо се е навила да остане с мен.
Дълбоко се замисли.
— Защото никога преди не съм успявала да се задържа особено дълго с когото и да било и защото, когато започнахме да се виждаме, си обещах този път да устискам поне един кризисен период, просто за да видя какво ще стане. Е, видях. Ти беше толкова банално и жалко гузен заради оная кретенка Роузи… — Роузи, четирикратното таковане, едновременните оргазми, влудяващата ме кучка, с която се виждах, когато Лора е била бременна, — …че доста дълго се държеше ужасно мило с мен, а по онова време имах нужда точно от това, някой да бъде мил е мен. Свързват ни доста неща, Роб, пък ако щеш дори само фактът, че сме заедно вече относително дълго време. Така че не ми се щеше да разбутвам нещата и да почвам всичко отначало, освен ако не беше наистина наложително. Та затова останах с теб.
Ами аз защо се бях навил да остана с нея? Определено не по причини тъй благородни и зрели като нейните. (Нима има нещо по-зряло от това да продължиш връзка, която явно се разпада, с надеждата, че ще успееш да я закрепиш? Никога през живота си не съм правил подобно нещо.) Оставих всичко така, както си беше, защото накрая на оная история с Роузи се оказа, че Лора наново започна да ме привлича ужасно силно. Сякаш чрез Роузи се бях опитвал да направя връзката си с Лора малко по-пикантна. Пък и си мислех, че аз съм виновен за всичко и че аз съм сплескал нещата. (Защото по онова време не знаех, че тя си провежда експерименти за личен стоицизъм.) Усещах, че Лора губи интерес към мен и затова полагах неистови усилия да си го възвърна този неин интерес, а когато си го възвърнах, аз пък отново изгубих интерес към нея. Открил съм, че подобно нещо ми се случва доста често. Не знам как да се справя с този проблем. И така я карахме, що-годе до днешна дата. А когато цялата тая тъжна история най-сетне набъбна и се спука като огромен цирей, дори най-късогледият тъпак, дори най-самозаблуденият и самосъжаляващ се зарязан и наранен любовник би видял, че за всичко това си има някаква причина и съответен резултат от нея, и би осъзнал, че и абортите, и Роузи, и Иън, и парите имат пръст в цялата работа, че те просто си принадлежат.
Дик и Бари ни питат, мен и Лора, дали искаме да отидем с тях до кръчмата да пием по едно, но е трудно да си представи човек как седим заедно на една маса и се смеем, докато обсъждаме клиента, който беше объркал Албърт Колинс с Албърт Кинг („Не загря, дори като видя логото на «Стакс рекърдс», докато гледаше дали плочата не е одраскана“, отбелязва Бари и клати в недоумение глава заради неподозираните глъбини на човешкото невежество), така че отказвам учтиво. Предположих, че ще иска да отидем до апартамента и затова поемам към спирката на рейса, но Лора ме хваща за ръката и ме насочва към улицата, за да спра такси.
— Аз плащам. Няма да е особено забавно да говорим в рейса, нали?
Логично. Наистина не е нужно да имаме свидетели на разговора, който искаме да проведем — не ни и трябва да ни слушат нито шофьорът на рейса, нито пътуващите кучета, деца и дебелаци с огромни пазарски чанти.
В таксито бе доста тихо. Разстоянието от „Севън систърс“ до „Крауч енд“ е едва десет минути, но пътуването беше толкова тягосно, напрегнато и тъжно, че имах чувството, че ще го запомня за цял живот. Валеше, а по лицата ни играеха пъстри и разкривени отражения от флоресцентните светлини на уличните лампи и реклами. Таксисаджията ни попита дали денят ни е бил успешен, при което и двамата измънкахме по нещо неотзивчиво, така че той затвори разделителната преградка между предната и задната седалка на колата. Лора се втренчи през прозореца, а аз скришом я погледнах, за да се опитам да разбера по лицето й дали отминалата седмица й се беше отразила някак си. Косата й беше подстригана по обичайния начин, много късо, по модата от шейсетте години, подобно на Мия Фароу, с тази разлика — и не се правя на интересен — че на Лора по й отива такава прическа. Така е, защото косата й е много тъмна, почти черна, и когато е късо подстригана, очите й изпъкват и заемат почти цялото й лице. Не беше гримирана, предполагам в моя чест. Негримирането е най-лесният начин една жена да изрази това, че е обзета от много грижи, и да внуши, че е прекалено нещастна за подобен вид тривиалности. Многозначителна закономерност: когато преди толкова много години й подарих касетката с песента на Соломон Бърк, тя беше силно гримирана, повече от нормалното за нея и повече от предишната седмица, и тогава също знаех или по-точно се надявах, че се е гримирала в моя чест. Така че в началото на една връзка винаги има страшно много грим, за да се покаже, че нещата отиват надобре и че всичко е положително, вълнуващо, а в края й — никакъв грим, като израз на отчаяние. Яко, нали!