— Трябва да тръгвам — казах. И представа си нямах защо го казвам, но когато чух думите да излизат от устата ми, стори ми се, че в тях има желязна логика. Ами да, разбира се! Каква чудесна идея! Просто ставаш и си тръгваш! Не е нужно да правиш секс, ако не искаш, нали така?! Та ти си зрял човек, по дяволите!
Мари ме погледна.
— Когато преди казах, че се надявам това да не е краят на вечерта, аз, знаеш, имах предвид съвместна закуска на сутринта и разни такива неща. А не още по едно уиски и още десетина минути бъбрене. Искам да останеш с мен тази нощ, ако можеш, разбира се.
— Аааа — смутолевих — Аха. Ами добре.
— Господи, ама че резултат от деликатния ми подход. Следващия път, когато поканя някой мъж да прекара с мен нощта тук, в Лондон, ще го направя по американски. Бях чувала, че вие, англичаните, сте царе на скромното увъртане, на заобиколните изрази и тям подобни.
— Ами да, така си е, царе сме да ги използваме, но не загряваме, когато други ги използват.
— А сега вече загря ли за какво ти говоря? Дано да си ме разбрал, та да не ми се налага да казвам нещо наистина грубо.
— Не, това е напълно достатъчно. Просто мислих, че трябва, знаеш, да изясним нещата.
— Е, изяснихме ли ги?
— Да.
— И ще останеш ли?
— Да.
— Супер.
Човек трябва да е гений на гениите, за да направи това, което аз току-що направих. Имах идеалната възможност да си тръгна, а я опропастих. И същевременно се показах тотално неспособен на каквото и да било ухажване, което поне малко от малко да мине за изискано. Тя ми подхвърли супер секси реплика, за да ми намекне, че би желала да прекарам нощта с нея, а аз… к’во?… сякаш през едното ми ухо влязло, през другото излязло, като по този начин се показах като тип, с когото тя по принцип за нищо на света не би искала да си легне. Направо уникално!
По някакво чудо обаче, нямаше повече изцепки. Проведохме разговор, в смисъл, че аз й казах, че нямам нищо в себе си, а тя се изсмя и каза, че щяла да се отврати от мен, ако съм имал, и че тя пък си носела в чантата. И двамата бяхме наясно за какво говорим и защо го говорим, така че повече не мъдрихме по въпроса. (Пък и не беше нужно, нали? Ако поискаш от някой руло тоалетна хартия, после не подемаш разговор за това какво ще го правиш.) После тя си взе чашата, хвана ме за ръката и ме поведе към спалнята.
Кофти тръпка: имаше пишпауза. Мразя пишпаузите, всичките тия работи от сорта на „Ти използвай зелената четка за зъби и розовата хавлия“. Не ме разбирай погрешно: личната хигиена е изключително важно нещо и за мен, пък и не само за мен, хората, които не си мият зъбите, са пълни невежи и безкрайно глупави и аз за нищо на света не бих допуснал моето дете… и тъй нататък, и тъй нататък. Но пък не може ли все пак поне от време на време да пропускаме цялата тази работа? Нали уж се предполагаше, че и двамата изгаряме от неудържима страст? Е, как тогава тя намира време да мисли за разните му там екологично чисти деодоранти и кремове, и памуци, и всичко останало? Общо взето, аз предпочитам жени, които са готови в моя чест да изменят на ежедневните си навици, пък и честно казано, тези пишпаузи не действат особено добре на нервите на мъжа, нито пък на трудовия му ентусиазьм, ако разбираш за какво говоря. Особено силно бях разочарован от откритието, че Мари си пада по пишпаузи, защото си мислех, че тя ще е малко по-бохемски настроена по въпроса, имайки предвид, че е поппевица и всичко останало. Очаквах сексът с нея да е малко по-мръсен и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Щом ме заведе в спалнята, веднага изчезна, като ме остави да скучая и да се притеснявам дали да се съблека или не.
Защото, нали разбираш, ако се съблека, а тя после ми предложи зелената четка за зъби, направо съм за мустака: щото това значеше или дълга нудистка разходка до банята, а просто още не бях готов да изложа на критична оценка голите си прелести, или припряно обличане наново, но после пък проблемът със събличането на пуловера пак щеше да стане актуален. (По напълно логични причини отказването на зелената четка за зьби бе недопустимо, немислимо и невъзможно.) За нея обаче подобни дилеми просто не съществуват. Съвсем спокойно може да ги предотврати. Може да се върне, облечена в огромна фланелка с лика на Стинг, от която да се измъкне бързичко, докато аз се мотам в банята. Тя нямаше какво да губи, докато аз се гърчех в унизително колебание. После обаче се сетих, че бях с чифт относително гъзарски боксерки и с що-годе чист относително спортен потник, така че можех да се навия на варианта „по бельо в кревата“, което си беше всъщност един доста приемлив компромис. Когато Мари се върна от банята, свари ме вече в леглото — прелиствах книгата й на Джон Ървинг с цялото хладнокръвие, което ми беше останало.