А после и аз отидох до банята и си измих зъбите, а после се върнах, а после се сексихме, а после си поговорихме малко, а после изгасихме лампата — и това беше. Няма да разправям останалите работи, свързани с неща от сорта на „кой — на кого какво“ направи. Нали знаеш парчето на Чарли Рич „При затворени врати“? Върхът е.
Предполагам, че имаш правото да знаеш някои неща, Имаш правото да знаеш, че не се изложих; че никое от най-сериозните ми притеснения не се оправда; че не устисках да я доведа до прословутия край, но пък Мари каза, че и така й харесало и аз й повярвах. Също така имаш правото да знаеш, че и на мен ми хареса — дотолкова, че по едно време дори се сетих какво точно ме кефи в секса: това, което ме кефи в секса е, че мога тотално да се забравя, да изгубя всякаква представа за самия себе си. Всъщност, откакто пораснах, сексът е най-всепоглъщащото възрастно занимание, което изобщо някога съм откривал. Когато бях малък, имаше много неща, които ме караха да се чувствам точно по този начин — легото, „Книга за джунглата“, комиксите, героите от анимационните филми… когато се занимавах с тях, можех напълно да изключа, да забравя и къде съм, и кое време на денонощието е, и с кого съм. Откак възмъжах, единственото, за което съм открил, че ми действа точно по същия начин, като изключим някой и друг филм, е сексът: защото минеш ли веднъж пубертета, книгите вече не са същите като преди, а съвсем определено не откривам нищо подобно в работата си. По време на секс цялото ужасно предсексово напрежение ме напуска и напълно забравям и къде съм, и кое време на денонощието е, и… ами да, за известно време забравям и с кого съм. Сексът е единственото занимание за възрастни, което знам как става; откачена работа, защото той е и единственото, което може да ме накара да се почувствам отново като десетгодишно възторжено хлапе.
Събудих се около изгрев слънце и се чувствах по същия начин като вечерта, когато мъдрувах онази работа с Лора и Рей: че ми липсва баластра, нещо, което да ме задържа, че ако не се хвана здраво, ще бъда отнесен напосоки. Много харесвам Мари: тя е забавна и интелигентна, и красива, и талантлива, но пък иначе… коя е тя, по дяволите? Не се опитвам да разсьждавам философски, нито да се правя на интересен. Просто имам предвид, че за мен тя беше нещо като библейската Ева, но пък в такъв случай какво точно правя в леглото й? Няма ли на този свят някое по-добро, по-безопасно и по-уютно място за мен? Знаех, че няма, не и в момента, и това ме плашеше до смърт.
Станах, намъкнах относително гъзарските си боксерки и що-годе чистия си относително спортен потник, отидох в хола, поразрових из джоба на якето за цигарите и после запуших в мрака. След малко Мари също стана, дойде и седна до мен.
— Да не би да се чудиш какво точно правиш в леглото ми?
— Не. Просто, нали знаеш…
— Защото, ако това те успокоява, и аз се чудя какво точно правя в леглото с теб.
— Помислих, че съм те събудил.
— Не съм заспивала.
— Значи си се чудила доста по-дълго време от мен. И какво измъдри?
— Това-онова. Разбрах, че съм самотна и че скочих в кревата с първия, който ме пожела. И разбрах още, че трябва да се радвам, че това си ти, а не някой гаден гнусар, скучен досадник или направо откачен психар.
— Твърдо не съм откачен психар. Пък и ти не би легнала с някой гаден гнусар или скучен досадник.
— Не съм толкова сигурна. Имах кофти седмица.
— Какво се е случило?
— Нищо не се е случило. Просто имах кофти седмица в мислите си, това е всичко.
Преди да преспим заедно, поне се преструвахме, че и двамата горим от желание да го направим и че това е нещото, което… абе, един вид здравословно, силно начало на една вълнуваща нова връзка. А сега цялото това преструване някак изведнъж се беше изпарило и нямаше начин, принудени бяхме да проумеем истината, че сме тук, заедно, единствено защото нямаше къде другаде и с кой друг да бъдем.
— Не ми пука, че сега ти е тъпо и кофти — казва Мари — Така че споко. И изобщо не се хванах на нафуканите ти приказки за… как й беше името?
— Лора.
— Точно така, Лора. Но пък, знаеш, на човек му е позволено хем да се чувства разгонен и да му се чука, хем да се чувства кофти, че някой си го е преебал. Така че к’ъв ти е проблемът? Никакъв. Поне аз така смятам. Трябва ли да се отказваме от изконните си човешки права, само защото сме оплескали нещата с предишните си гаджета? Не трябва.