Започнах да се чувствам притеснен по-скоро заради разговора, който водехме, отколкото заради нещо друго. Разгонен ли? Ама те май наистина използват тази дума за секс. Господи! Цял живот съм мечтал да си легна с американка, а сега, след като вече стана, започвам да разбирам защо хората не си лягат с американки по-често. Като изключим американците, разбира се, които вероятно редовно си лягат с американки.
— Според теб сексът е изконно човешко право, така ли?
— И още как! И за нищо на света няма да позволя на оня скапан задник да се намърдва между мен и здравословното ебане.
Опитвам се да не мисля за тази картинно описана от нея, но все пак доста странна ситуация. И решавам да си трая по въпроса, че сексът може и да е изконно човешко право, но пък е много трудно да отстояваш това си право, като непрекъснато оплескваш нещата с хората, с които искаш да правиш секс.
— Кой скапан задник?
Изплю името на сравнително известен американски поп-певец, за когото вероятно всеки е чувал.
— Той ли е този, с когото е трябвало да делиш албумите на Патси Клайн?
Кимва и аз не успявам да сдържа изблика си на ентусиазъм.
— Невероятно!
— Кое му е невероятното? Че си спал с някоя, която е спала с…
(Повторно изплю името на сравнително известния американски поппевец, когото отсега нататък ще наричам „Стийв“.)
Права е! Точно така си беше! Спал съм с някоя, която е спала със… Стийв! (Това не е истинското му име, а и звучи изключително глупаво. Все едно да кажеш „Танцувах с мъж, който е танцувал с жена, която е танцувала с… Боб.“ Но я си го представи с името на някой, който не е наистина известен, но е все пак сравнително известен — оня грозник Лайл Ловет, да речем, кънтрипевеца, дето беше женен за кратко с Джулия Робъртс — но бързам да подчертая, че не е той, щото, знаеш, не ми се занимава с адвокати и съдилища — и ще ти светне какво имам предвид.)
— Не ме занасяй, Мари. Не съм чак толкова прост. Просто ми се струва невероятно, че човек, написал — (споменавам най-големия хит на Стийв, една лигава и отвратително прочувствена балада) — може да е такова тъпо копеле. — Горд бях с това си обяснение за изблика ми на възторжена изненада отпреди малко. То не само ме извади от неудобното положение, но беше остроумно и актуално.
— Това парче е за бившето му гадже, сещаш ли се, за тази преди мен. И да ти кажа, адски гот ми ставаше, като го слушах да го пее всяка вечер.
Страхотно! Точно така си представях нещата, ако гаджето ти е поппевица.
— Като скъсахме, написах „Патси Клайн делено на две“, а той вероятно пише песен за това как аз пиша песен за това, а тя пък вероятно пише песен за това как някой е написал песен за нея и…
Замълчава за кратко, а аз вметвам многозначително:
— Ами така е то. Всички го правим.
— Какво правите? Пишете песни един за друг ли?
— Е, не съвсем, но…
Щеше да ми отнеме много време да й обясня как Марко и Чарли един вид „написаха“ Сара за мен и как Сара и бившето й гадже, оня дето искал да се намърда в БиБиСи, бяха ме „написали“ мен, и как аз и онова подлудяващо ме симултантно-оргазмиращо момиче Роузи бяхме „написали“ Иън за Лора. Но ние просто нямахме нито достатъчно ум в главите, нито пък талант, за да напишем всичко това под формата на хитови балади. Ето защо го „написахме“ в живота си, което обаче води до доста по-страшни каши и отнема доста повече време и на всичкото отгоре не оставя след себе си нищо, достойно да бъде тананикано.
Мари става от мястото си.
— Сега ще направя нещо наистина много гадно, така че предварително те моля да ми простиш.
Отива до касетофона, изважда касетата, която е в него, изравя от купчината друга, пуска я да се върти и после двамата седим в сумрака преди зазоряване и слушаме песните на Мари Ласал. Струва ми се, че разбирам защо го направи. Мислех си, че и аз бих направил точно същото, ако тъгувах по дома си и ако се чувствах изгубен и неуверен в онова, което правя. В подобни моменти много помага да усетиш удовлетворение от добре свършената си работа — направо си е страхотно нещо. Добре де, но пък аз… аз какво трябваше да направя? Да отида до магазина, да го отключа и да се разхождам из него ли? Мамка му!
— Те това ако не е грозно, тури му пепел! — казва след известно време Мари. — Слушам собствените си песни за собствен кеф. Нещо като мастурбация. А, Роб, к’во ще кажеш? Няма и три часа, откакто се сексихме, а аз вече си бия чекия.
Ще ми се да не го беше казвала това. То някак си развали магията на момента.
Накрая пак легнахме да спим, а когато по-късно сутринта се събудихме, вероятно изглеждах, а сигурно и миришех по-зле, отколкото тя би искала да изглеждам и да мириша — в един идеален свят, естествено. Държеше се дружелюбно, но отчуждено. Имах чувството, че беше малко вероятно тази нощ да се повтори. Излязохме да закусим в едно кафене, пълно с млади двойки, прекарали заедно нощта, и макар да не изглеждахме не на мястото си, знаех, че не сме на мястото си: всички останали изглеждаха щастливи и спокойни, и улегнали, и не притеснени, и не току-що открили се, и не тъжни, а Мари и аз се заехме да четем всеки своя вестник, със спотаена напрегнатост, която изключваше възможността за каквато и да било по-нататъшна интимна взаимност. Малко по-късно, когато се сбогувахме на тръгване, се разграничихме окончателно от останалите: лепнахме си по една припряна и унила целувчица по бузата, което ми остави целия неделен следобед на разположение, независимо дали го исках или не.