Известно време предъвквам варианти на същата заключителна сценка.
ТОЙ: Добре. И какво смяташ, че бихме могли да направим по въпроса?
АЗ: Вече съм направил каквото трябва, смотан задник такъв. Лиз беше абсолютно права за теб. (Тряс слушалката.)
ТОЙ: Добре. И какво смяташ, че бихме могли да направим по въпроса?
АЗ: Няма да се откажа, Иън. За нищо на света. Ако бях на твое място, бих си сменил телефонния номер. Бих си сменил адреса. Някой ден ще си спомняш за едното посещение пред къщата и за десетте телефонни обаждания на нощ, като за Златния век на спокойствието. (Тряс слушалката.)
ТОЙ: Но ако тя реши, че повече не иска да бъдем заедно, аз съм сигурен, че ще уважа това нейно решение.
АЗ: Ако реши, че повече не иска да бъде с теб, аз също съм сигурен, че бих уважил това нейно решение. И бих я уважавал. Приятелите й биха я уважавали. Всички щяха да ръкопляскат. Светът щеше да е едно по-хубаво място за живеене. (Тряс слушалката.)
ТОЙ: Иън се обажда. Рей.
АЗ: Еби си майката! (Тряс слушалката.)
Е, какво пък.
Е, какво пък — грънци. Трябваше да ги кажа всичките тези неща. Трябваше да използвам поне една мръсна дума. Трябваше определено да го заплаша с терор и насилие. Не трябваше да затварям телефона с „де да знам“. Цялата тази работа ще ме яде отвътре, ще ме яде и ще пукна от рак или от сърце, или нещо такова. Продължавам целия да се треса от яд и нерви, продължавам непрекъснато да преигравам сцената в главата си, докато всичко не се превърна в стопроцентова отрова. Нищо не помага.
Деветнайсет
Сара и до днес ми праща коледни картички, с адреса й и телефонния й номер върху тях. (Не ги изписва на ръка, а използва онези тъпи лепенки.) Никога не пише повече от „Честита Коледа! С обич, Сара“, с едрия й закръглен даскалски почерк. Всеки път й отговарям със също толкова лаконични картички. Преди година-две забелязах, че адресът е сменен, като от буквените обозначения ми стана ясно, че се е преместила в апартамент. Навремето не се замислих особено, като го видях, но сега ми изглежда леко стряскащо. Предишният й адрес беше на къща, а щом се е преместила в апартамент, това можеше да означава само едно — Том се беше изпарил от живота й. Май злорадствам, а? Кой, аз ли?
Не се беше променила — може би само малко поотслабнала. (Пени беше доста напълняла в сравнение с момичето, което помнех, но пък и беше удвоила възрастта си. Докато при Сара са минали само пет години — от трийсет е станала на трийсет и пет — а това не е най-затлъстяващото пътуване в живота на човека.) Все така продължаваше да наднича иззад буйните къдри на косата си. Отидохме да ядем пица. Почувствах се зле, защото схващам, че за нея това явно е нещо значимо: не самото ядене на пица, а някак цялата атмосфера, почти като излизане на среща. Том наистина вече го нямаше, а и го нямаше по доста зрелищен начин. Чуй само какво станало: той не й казал, че не харесва как вървят нещата при тях или че си е намерил друга, а изневиделица й заявил, че ще се жени за друга жена. Класика, а? Как да не се разсмее човек, но успях все пак да се удържа някак си. Съзнавах, че това е едно от онези адски кофти номера, които се отразяват доста болезнено на жертвите, ето защо сдържах смеха си и поклатих в недоумение глава заради вселенската гадост.
Тя втренчи поглед в чашата си с вино.
— Не мога да повярвам, че те напуснах заради него — каза. — Пълна лудост.
Те това не исках да го чувам. Не исках да отхвърля отхвърлянето. Исках да ми го обясни, за да мога да й го опростя. Свивам рамене.
— По онова време сигурно ти се е струвало добра идея.
— Сигурно. Не знам защо обаче.
Като нищо можеше да се окаже, че ще правим секс тази нощ, и казано честно подобна перспектива не ми се виждаше непривлекателна. Нима има по-добър начин да прогониш демоните на това, че са те зарязали, от това да чукаш жената, която те е зарязала? Но пък от друга страна, в този случай нямаше да преспя само с една конкретна жена, а с цялата тъжна култура на самотните хора. Ако отидехме у тях, сигурно щеше да има котка и тази котка щеше да скочи върху кревата в сюблимния момент, и щеше да се наложи да прекъснем, докато не я натирим и затворим в кухнята. И сигурно щеше да се наложи да слушам албумите й на „Юритмикс“. И сигурно нямате да има нищо за пиене. И повече от сигурно нямаше да има нищо от приказките на Мари Ласал, че „и жените могат да бьдат разгонени и да им се чука“. Но пък сигурно щеше да има телефонни разговори и неудобство, и съжаление за направеното. Така че по-добре не, нямам намерение да спя със Сара, освен ако по някое време на вечерта не ми стане пределно ясно, че тя е жената на моя живот, но пък не виждах как точно тази нощ може да ме озари подобно прозрение: навремето обаче именно така започна всичко между нас. И пак именно поради това по-късно ме напусна и отиде при Том. Направи съпоставка на двата коренно различни начина на живот, пресметна всички „за“ и „против“, заложи на сигурното и си тръгна. Това, че тази вечер явно се чувстваше като на среща и че определено й се искаше отново да пробва как стоят нещата, е много по-показателно и за мен, и за нея, отколкото парите биха могли да бъдат когато и да било: беше на трийсет и пет и вероятно се страхуваше, че животът няма да й предложи нищо повече от това, което има тази вечер — пица и старо гадже, което никога не е харесвала особено много. Това бе доста мрачен извод, но пък не беше трудно човек да разбере как точно бе стигнала до него.