— Знаех си, че има защо да си слагам пола, тази сутрин — каза тя, докато се наместваше на задната седалка. Наведе се и ме целуна по устата с език и въпреки обстоятелствата, усещах наличие на определен интерес от моя страна.
— Просто стой така — поизмести полата си и седна върху ми. — Здравей. Май не беше чак толкова отдавна, откакто за последен път те гледах от тази поза.
Усмихна ми се, отново ме целуна, потърси под себе си ципа ми. И след това последваха предварителните игрички и разните такива и тогава — не знам защо — се сетих за нещо, за което е необходимо човек да се сеща, но рядко го прави.
— Знаеш ли, с Рей…
— Ох, Роб, няма пак да минаваме през всичко това.
— Не, не. Не е… още ли взимаш противозачатъчни?
— Да, разбира се. Няма за какво да се притесняваш.
— Нямах това предвид. Имах предвид… само това ли използвахте?
Не каза нищо, след което се разплака.
— Виж, можем и друго да направим — казвам. — Или пък можем да отидем до града и да вземем нещо.
— Не плача заради това, че не можем да го направим — каза тя. — Не е това. Просто… живеех с теб. До преди няколко седмици ти беше моят партньор. А сега се притесняваш да не би да те убия и имаш право да се притесняваш. Не е ли ужасно? Не е ли тъжно? — поклати глава и плака, след това слезе от скута ми и останахме да седим така, един до друг на задната седалка, без да казваме нищо, просто наблюдавахме как капките се стичат по стъклата на прозорците.
По-късно си мислех дали наистина се бях притеснил чак пък толкова от това къде е хойкал Рей. Дали е би-сексуален или дали взема твърди наркотици? Съмнявах се. (Нямаше да му стиска за ни едно от двете.) Дали беше спал с наркоманка или с някоя, която пък е спала с би-сексуален? Нямах никаква представа, но това ми даваше пълна право да държа на употребата на самозащитни средства. Но в интерес на истината повече ме интересуваше ефектът от постъпката ми. Исках да я нараня, а стана точно на този ден, само защото днес за първи път откакто ме напусна ми се отдава възможност да го направя.
Отидохме до кръчмата, миниатюрно полупровинциално местенце, където сервираха приятна бира и скъпи сандвичи, и седнахме в ъгъла да си говорим. Купих още цигари и тя изпуши половината кутия или по-точно палеше една, дръпваше веднъж-дваж, правеше гримаса, изгасваше я и веднага след това запалваше друга. Гасеше ги по такъв озверен начин, беше невъзможно да бъдат спасени, а междувременно изобщо не можех да се концентрирам върху думите й, защото бях прекалено зает да гледам как ми изчезваха цигарите. Накрая тя забеляза и каза, че щяла да ми купи други, при което се почувствах гаден егоист.
Говорехме предимно за баща й или по-точно какво щеше да представлява животът й без него. А после говорехме какво щеше да представлява животът без бащи по принцип и дали пък точно това не е нещото, което най-накрая ни кара да се почувстваме пораснали. (Лора считаше, че не е това — въз основа на досегашния си безбащин опит.) Аз, разбира се, не исках да говорим точно за такива неща: исках да говорим за Рей и за мен, и за това дали някога щяхме пак да стигнем толкова близко до правенето на секс, и дали топлотата и интимност на разговора значеха нещо, и… но успях да се въздържа.
И точно тогава, точно когато вече бях започнал да се примирявам, че нищо от казаното нямаше да бъде свързано с мен — с мен, по дяволите, с мен, за бога! — тя въздъхна, отпусна се в стола си и каза, наполовина усмихнато, наполовина отчаяно:
— Прекалено съм уморена, за да не съм с теб.
Имаше някакво двойно отрицание в това „прекалено съм уморена, за да не съм с теб“, то някак си хем беше отрицателно, хем не; или май беше отрицателно, защото не беше много положително, или… — и ми отне доста време, за да разбера какво има предвид.
— Чакай сега малко, искаш да кажеш, че ако имаше малко повече енергия, щяхме да останем разделени, така ли? Но тъй като нямаш, защото си изтощена, искаш да се съберем отново, така ли?
Кимна.
— Всичко е прекалено трудно. Може би по друго време щеше да ми стиска да остана сама, но не и сега.
— Ами Рей?
— Рей е провал. Не разбирам за какво ми беше всичко това, като изключим, че от време на време е необходимо някой трети да се намърда в някоя макар и не лоша, но затлачена връзка и като ръчна граната да я взриви.
Искаше ми се да говорим за подробностите, за това как по-точно именно Рей се беше оказал провал. Всъщност искаште ми се да нахвърлям върху гърба на поставката за бира класацията на издънките му и да си я пазя цял живот. Може би някой друг път.
— А сега, когато си скъсала затлачената връзка и си я взривила, искаш отново да я имаш и да я поправиш, така ли?