„Във Вавилон ми бяха говорили за произхода на този град. Египтяните го наричали Ину, което означава «стълб», тъй като в древни времена по онези земи, днес безплодни, се издигала огромна колона, върху която кацала обожествената птица, наричана от всички Бену“.
Марко, ужасен от цялото това нелепо езичество, продължаваше разказа си така: „Ала не намерих и следа от колоната Ину, нито от птицата Бену. Но пък научих, че гърците наричали същата тази птица Феникс. Също така разбрах, че основният култ, изповядван на това най-свято място, е бил култът към възкресението. Разказаха ми, че приблизително веднъж на всеки трийсет години птицата Бену се жертвала на клада, която грижливо подготвяла сама, събирайки сухи клонки с клюна си. Три дни след пълното си изгаряне птицата възкръсвала и се издигала подмладена от собствената си пепел…“
Когато стигна до този пасаж, Марко VIII, който четеше папирусите, без да мигне, усети, че го завладява безпокойство.
„Жреците, които пазели тази тайна с цената на живота си, знаели, че не всички птици са Бену, както и че не всички човеци съдържат достатъчно божествена същност във вените си, за да постигнат такова възраждане. Озирис го е постигнал благодарение на уменията, които Изида усвоила в Храма на Феникса. Тя била способна да възстанови диханието на своя брат и съпруг, след като той бил принесен в жертва от силите на мрака и разкъсан на четиринайсет къса от собствения си брат. И малкият Исус, ако наистина той е придружавал евреина дърводелец, когото Ра Мосе цанил за помощник, без съмнение е бил посветен в това толкова тайно знание. Всичко се е случило през седмиците, докато поправяли храма, и с изричното съгласие на Йосиф и Мария“.
От същия текст Марко VIII научи, че денят, известен в християнската традиция като Богоявление, бил същият, който древните египтяни наричали Ден на Озирис. Прочете още, че през въпросната нощ езичниците се молели на бога и вадели големи количества вода от Нил с убеждението, че тя ще им помогне да се очистят от греховете, сторени през останалата част от годината. През същите тези часове на тъма Озирис можел да облагодетелства някои семейства, като превърне водата им във вино… точно както Исус е направил на сватбата в Кана.
Йоан Марко записал много внимателно всички тези разкрития. Описанието му изобилстваше от привидно излишни подробности относно всекидневието на жреците и посетителите в Храма на Бену, които бил събрал както от Ра Мосе, така и от други запознати, чието доверие успял да спечели.
В текста се отделяше особено внимание на един от тях, с когото Марко се бил сближил незабавно: чудат търговец на платове от клана Рашид, родом от древното селище Мемфис, намиращо се на около четиридесет километра от Хелиополис.
„Сюлейман се оказа приятен човек с изискани маниери добавяше Марко в последните редове от описанието му. След като се осведоми за произхода ми и му доверих, че вярата ми принадлежи на един-единствен Бог, който е създал първородния Си Син като човек, за да ни избави от греховете и да ни покаже, че възкресението на плътта е възможно, той ме прие като член на собственото си семейство. Каза ми, че името му е същото като на мъдрия цар на евреите Соломон, въпреки че — за разлика от тях, неговият бог не е Яхве, а древният Озирис. Именно той ме въведе в тайните, които ще разкрия на тези страници и които, както ме увери, са същите, които жрецът Неб Сен предал на сина на дърводелеца“.
Тук Марко прекъсваше разказа си, за да отправи предупреждение към читателя, което завари патриарха неподготвен:
„Сюлейман ми каза: знам, че моята вяра в тайнството на Озирис е на път да умре и че знанието на предците ми скоро ще премине в други вярвания така, както Сини Нил се слива с Бели Нил. Въпреки това, моето семейство е избрано, за да пази нещо повече от вярата. Нашият клан съхранява тайната на възкресението на птицата Бену и ще пази гнездото й извън кемет — свещената «черна земя» на Египет, — докато настъпи Времето и птицата отново бъде видяна над Гиза и Хелиополис“.
По-нататък Марко добавяше: „А аз, скъпи ученико, предавам това познание на теб: разкритията на Сюлейман и онова, което впоследствие научих за Учителя и за завръщането му от света на мъртвото благодарение на знанията, които Той, на свой ред, получил от върховния жрец Неб Сен. Грижи се за това познание, докато както е написано, настъпи Времето“.