Упреците му ставаха все по-разгорещени.
— …Защо предаде своите?
— Не издържах повече, чичо. До гуша ми дойде от…
Съвършената не успя да довърши изречението. Огромната ръка на нубиеца й зашлеви мощна плесница, която я събори в калта.
— Изменница! — Задъхан от яд, Али се изплю на земята. — Кой ще наблюдава сега този осквернител? Кой ще отвлича вниманието му от алчността му към нашите мъртъвци?
Надия, с пламтящо лице и навлажнени очи, прошепна нещо, докато се опитваше да сдържи сълзите си.
— Чичо Али… — Преглътна риданието си. — Омръзна ми да танцувам скверни танци пред онези свине. Да съм а никаквица на Омар и да не слушам друго, освен празнодумия. Толкова ли е трудно да го разбереш?
— Празнодумия? Празнодумие ли ти се струва това, че французите копаят в Долината на царете и че тази сутрин са намерили нов гроб сред скалите на свещената планина?
Съвършената се сепна.
— А ти откъде знаеш за това?
— Каза ми Фатима, другарката ти… — отговори Али. — Може и да не вярваш, но кланът никога не те е изоставял. Ти не знаеше, че на Фатима бе възложено да те защити, ако нещата тръгнат на зле. Именно тя ни извести за бягството ти. За щастие се намирах в града. Обредни дни са, реката приижда. Освен това ти сама избра пътя на танца и така предопредели съдбата си.
— Разбирам… — прошепна Надия, докато изтупваше сценичния си костюм, който вече не ставаше за нищо. — Значи никога не сте ми имали доверие.
— Защитаваме те. Знаеш, че си твърде ценна за семейството ни. Ако не беше така, вече да си платила с живота си за измяната.
— Може би бих предпочела да е така.
— Дори и на шега не го казвай.
През остатъка от нощта не си продумаха.
Али смени коня в някакво селце, разположено край един от притоците на реката, и препуска без почивка до изгрев слънце. Спускаха се надолу по Нил, срещу течението, следвайки точно определена посока.
— Не отиваме в Дендера, нали?
Али, който все още яздеше с всички сили, а Съвършената седеше на седлото зад него, не отговори.
— Поне можеш да ми кажеш дали бягаме от някого.
Нубиецът с пронизителен поглед сякаш отговори кратко: „Когато му дойде времето“, и продължи да стиска решително юздите.
Едрият кон, с който бяха сменили своя, издържа безропотно до вратите на град Едфу. Влязоха през задната му част, прекосиха местност, известна като Градините на евреина, и спряха пред странноприемница със съмнителна репутация, където най-накрая седнаха да похапнат: бъркани яйца — обичайно ястие, заимствано от нашествениците, сок от пъпеш и малко варено козе мляко.
Докато Надия, с все още зачервени от безсъние очи и подута от плесницата буза, припряно поглъщаше своята част от закуската, чичо й реши да говори откровено. Заведението беше празно. Малцината французи, разквартирувани в Едфу, съставляваха незначителен резервен ешелон за спешни случаи, оставен от Дезе, за да пазят тила му, и беше малко вероятно да се озоват тук толкова рано.
— Пътуваме към Делтата. Към Хелиополис, древната столица на мъдреците — каза Али най-накрая.
— Хелиополис? Имаш предвид прокълнатия град на Он?
— Същия.
— Но ние яздим на юг! — възпротиви се Съвършената. Пътуваме в обратната посока!
— Скоро ще разбереш, че пътят няма значение. Само целта е важна.
— Но защо Хелиополис? Семейството ни никога не е искало да влезе там…
— Задаваш твърде много въпроси, Надия — прекъсна я раздразнено Али.
— Може би, защото семейството — нашето семейство — никога не е споделяло нищо с мен. Не си ли съгласен? Винаги са мислели, че съм малка глупачка, която няма право да знае нищо.
— Ти сама избра собственото си образование.
— Грешиш! Избрах пътя на танца, но не съм избрала да остана извън важните решения на клана. Братята ми знаят, сестрите ми — също. А защо не и аз, след като съм толкова специална, колкото твърдиш?
— Добре… — Нубиецът като че ли омекна. — Само преди три нощи патриархът Ахмед се събуди, силно развълнуван. Познаваш ли Ахмед?
— Слепия ясновидец. Слушала съм много за него.
— И така: в съня му се явила неясна фигура, Божи ангел, който му разкрил, че онова, за което кланът ни се подготвя от векове, е на път да се осъществи.
— От векове? Каква подготовка? За какво говориш, Али?
Бен Рашид не й обърна внимание и продължи разказа си:
— Семейството ни е законен пазител на древна тайна. На нещо, което се е съхранявало много преди раждането на Пророка и над което сме загубили власт много отдавна. Видението на добродетелния Ахмед беше прозрение, предсказание. Разкритие, което го накара да скочи от постелята и да събуди всички, за да ни съобщи новината. Посреднощ, с прозрачните очи на човек, видял истината, ни извести, че скоро ще използваме цялата си магия, за да си възвърнем древното и безценно наследство, което вероятно е скрито в Хелиополис.