— Къде отиваш? — попита той смирено.
— Да приготвя яденето.
Докато той преживяваше рухването на един свят, тя не бе забравила печеното сирене. Може би дори се бе помъчила да си припомни рецептата, докато го е галила небрежно.
На прага тя се обърна.
— Ще дойдеш ли в кухнята да ми правиш компания?
— Не — каза той.
Заслепена от дъжда, който обливаше предното стъкло, Мадлен искаше да се върне по обратния път, но Даниел я помоли да отидат поне до Дам-Жан. Негови приятели били на лагер там, близо до скалите. Понеже не искаше да му откаже, Мадлен зави по един кален страничен път, по който нейното рено-4 започна да танцува. И така полека-лека стигнаха до няколко палатки, разкривени от проливния дъжд. Даниел слезе от колата, обеща да се върне след пет минути и тичешком се запъти към гората. Мадлен запали цигара. Тя очакваше Франсоаз да се възползува от тези първи минути на уединение, за да й каже нещо за годеника си. Но младото момиче, затворило се в себе си, мълчеше с блуждаещ поглед. Учудена от това мълчание, Мадлен попита:
— Какво става с твоя Патрик?
Франсоаз наведе глава и отвърна:
— Добре е.
— Навярно не е много весело, че сте далече един от друг през великденската ваканция?
— Необходимо е да сме разделени от време на време. Патрик учи по-добре, когато не съм близо до него. Пък и аз също работя по-добре. Наближават семестриалните изпити. А това е много важно!
— За него, сигурно…
— И за мене, разбира се! Искам на всяка цена да взема всички изпити за първата година. И ще успея. Имам толкова, добри професори!…
— А този, който ти изпрати пощенската картичка?
— Да, Александър Козлов — каза Франсоаз.
Лицето й се оживи като огряно от слънчев лъч.
— Всъщност — продължи тя, — той е само преподавател, но ни учи по-добре от редовния професор, господин Вержерон. Изключително същество! Измъчен човек! Търсач на големи истини!…
Тя си спомни за неговата тъжна изповед и потъна в размишления. Един орангутан се изправи пред вратата на колата. Разчорлен, мокър и ухилен — Даниел.
— Предложиха ми да прекарам нощта с тях, в палатката — каза той.
— Е, и какво? — попита Мадлен.
— Какво ли? Отвърнах им, че ако е за леля, предпочитам моята си!5
— Пак ли започваш! — скара му се Франсоаз.
— Да — съгласи се той. — Не бях много оригинален, но какво да се прави! От всяка свирка дърво не става! Пардон, исках да кажа, че от всяко дърво свирка не става!
Той се тръшна на седалката и запя една студентска песен, като заместваше циничните рефрени с думичките „пам, пам, пам!“, които звучаха двусмислено.
— Не му обръщай внимание, Маду — каза Франсоаз. — Това е единственият начин да го накараме да млъкне!
Песента разсмя Мадлен. Познат й бе целият текст, макар племенникът й да си мислеше, че тя я чува за първи път, и то от него. Тя знаеше, че сега Даниел прекарва пубертета си и че след няколко години ще се отърси от тези глупащини. Разбира се, ако бе на мястото на Карол и на Филип, тя щеше да бди върху поведението му. Но какво можеше да направи сега от разстояние? След две минути Даниел свърши песента и замлъкна. Мадлен го запита как върви в училище, той отвърна немного убедително, че всичко вървяло добре, че има надежда да изкара през месец юни, но че ставало много мръсно, тъй като се очаквало да отменят техните изпити, а пък той си бил дал толкова труд, за да ги избие. После заговори за Брега на слоновата кост, където щял да бъде в стихията си. Франсоаз пък каза, не мечтае само за Гърция. Мадлен си помисли колко хубаво би било, ако можеше да придружи децата в това пътуване. Тя би могла да загатне на Филип, но той ще се отнесе грубо, а може би дори с презрение. Предчувствуваше как ще реагира. Предпочиташе всичко друго, но не и срама пред отказа на брат си. Ще си бъде много добре в Тюке през лятото; нямаше нужда от никого. Колата подскачаше в дупките.
— Отвори прозореца, Маду, за да подишам малко гора! — каза Даниел.
Тя изпита удоволствие от този негов лаконичен израз и му се усмихна в огледалото.
5
Игра на думи: палатка (tente) и леля (tante) имат едно и също произношение на френски. — Б.пр.