Наистина Пушкин ли е написал това? На Франсоаз й се струваше, че Александър Козлов, изпаднал във вдъхновение, анализира с ирония вълнението, което тя изпитва сега пред него.
До края на урока нито веднъж не я погледна нежно. Продиктува й изречения, обясни значението на някои думи, обърна й внимание върху някои граматически и стилови особености. Тя записваше всичко, без да проявява интерес. Точно в шест часа той заяви, че трябва да си ходи. Тя помисли, че вече е забравил това, което й бе казал, след като я бе притиснал в обятията си. В момента на излизането, когато още държеше дръжката на вратата, той прошепна:
— Утре ще ви чакам, Франсоаз.
Със стиснато гърло тя наведе глава, без да отговори. Чувствуваше се оглупяла, грозна, фалшива, лошо сресана. В коридора те едва не се сблъскаха с Карол, която уж случайно излизаше от хола. Франсоаз забеляза как лицето на мащехата й засия както винаги, когато се появяваше пред хора. Както уморената актриса се съвзема и започва да блести при излизане на сцената, така и тя се преобразяваше пред първия появил се зрител. Като се усмихваше, поведе Александър Козлов и Франсоаз в хола, разпита ги за темата на днешния урок, заяви, че изложбата на някой си Юго Теокоп, която посетила днес следобед, била пълен провал, предложи уиски, позвъни да донесат лед. Франсоаз би желала Александър Козлов да се покаже безчувствен към това очарование. Но той не побърза да си тръгне. Сега тя съжали, че му бе разказала историята на Карол и Жан-Марк. Дали заслужаваше той това доверие? След всичко, което му бе казала, би трябвало да ненавижда тази жена, а поема маша от ръцете й. Навярно я намира красива? Малко го интересува, че душата й е кална! Главното тук е очарователното лице. Какво ли не би дала в този момент Франсоаз, за да бъде така съблазнителна като мащехата си. Той пиеше, говореше пред Карол, която го слушаше жадно и с любопитство. И той, и тя бяха много преживели. Бяха на еднаква възраст. Разбираха се, без да се доизказват. Едно малко момиче между двама възрастни. „Тя ще ми го отнеме!“ — помисли си Франсоаз. Тази мисъл я засегна така болезнено, че прехапа устните си.
Най-после Александър Козлов си отиде. Франсоаз с облекчение затвори вратата след него. Тя се готвеше да тръгне към стаята си, когато Карол я заговори.
— Следващия път, ако си сама, съветвам те да вземеш урока си по руски в хола.
— Защо? — попита Франсоаз раздразнено.
— Защото не е много прилично да приемаш този човек в стаята си!
Гневът заслепи Франсоаз.
— Най-малко ти трябва да ми даваш уроци по благоприличие! — каза тя.
Устните на Карол незабележимо трепнаха, преди да възвърнат усмивката си:
— Навярно с нещо си се провинила, за да бъдеш толкова нахална!
— Не съм се провинила!… Знаеш много добре!… Но ти… ти…
— Аз ли?
— След това, което направи, трябва само да мълчиш в тази къща!
Франсоаз никога не би повярвала, че е способна да каже толкова дръзки думи. Зарадва се, че можа да затвори устата на мащехата си. А това бе само начало. Изгаряше от желание да й отмъсти. Обаче Карол след миг мълчание отвърна бавно:
— Всъщност ти ще мълчиш, Франсоаз, и то толкова дълго, колкото е необходимо.
Тя се бе облегнала небрежно върху конзолата на коридора. Лицето й беше съвсем спокойно. Франсоаз поиска да й отговори със същия тон, но вече не знаеше какво да каже, изгледа я злобно, побягна, затвори се в стаята си и се просна по корем напреко на леглото. Какво ставаше в живота й? За няколко минути тя бе се превърнала в жена с остри лапи, способна да се брани и да напада. Яростта и любовта бушуваха в нея едновременно с такава сила, че не можеше да овладее мислите си. Някакво необикновено събитие трябваше да ознаменува това пробуждане. Надигнала се на лакти, тя се вгледа внимателно във фотьойла, на който Александър Козлов бе седял, в килима, по който той бе стъпвал с големи и нервни крачки, в пепелника, където бе останала недопушената му цигара. Защо го бе пуснала да си отиде? Да чака до утре, в пет часа? Това бе абсурдно. Нямаше нужда от срокове, за да разбере, че го обича с цялото си сърце! Впрочем не можеше повече да живее в тази къща, управлявана от Карол. Да я срещне отново пак тази вечер на масата, да я гледа как се усмихва и бърбори с баща й, сякаш нищо не бе се случило! Не, хиляди пъти не! Чашата бе преляла. Изведнъж скочи. В главата й вилнееше буря. Оправи косата си пред огледалото, излезе от стаята, премина през празния хол и почука на вратата на мащехата си.