Един от близките му приятели се хвърли да му помогне, улови го за раменете, като се мъчеше да го издърпа. Но изведнъж, като извика сам от ужас, изпусна французина. 8 ръцете му бе само горната част на туловището Краката бяха сякаш отрязани от гигантски ножици.
— Акула! — извикаха едновременно от двата сала.
Дивата драма, разиграла се пред очите на всички, накара и беглеците, и преследвачите да се смръзнат от ужас.
Първи дойдоха на себе си четиримата приятели, възползуваха се от залисията на врага. Нещастният край на Легро като гръм порази приятелите му. Неочакваната гибел им се струваше възмездие за тъмните му безчестни постъпки. Те също скоро се съвзеха от страха и подновиха преследването. Разбира се, не желанието да отмъстят за другаря си ги караше да ги гонят, а надеждата да утолят отчаяната, мъчителна жажда. Но те изгубиха време. Впрочем, бяха много и още можеха да наваксат.
Забелязаната от Бен тъмна ивица се бе увеличила и небето се бе покрило с тъмни облаци, вълните се удряха силно о сала, всичко предвещаваше близка буря.
Скоро платното се наду и „Катамаран“ тръгна бързо напред.
Сега преследвачите трябваше да помислят за собствената си безопасност и да не губят последните си сили за напразно преследване.
Още веднъж „Катамаран“ се избави от почти неизбежна опасност.
Вятърът се изви тъкмо навреме, да го спаси, но започна да се засилва и да взема застрашителни размери. Бен, разбира се, не се отчайваше. Бог, който толкова пъти ги бе спасявал, нямаше да допусне и сега да загинат.
Големият сал изостана толкова, че вече не се виждаше. За един час „Катамаран“ избяга с няколко мили напред. Четиримата приятели взеха всички възможни мерки против урагана. Като се убедиха, че вече не ги заплашва големият сал, те спуснаха платното.
Бен знаеше пословицата помогни си сам та и Бог да ти помогне. Затова не бе изпуснал и най-малките подробности, когато бе уреждал „Катамаран“ и всяка свободна минута бе посветил на укрепването му.
От крушението на „Пандора“ това бе първата буря. Досега океанът бе сравнително спокоен — нещо, което в тази му част се продължаваше цели седмици. Това внушаваше повече опасения понякога сред моряците, отколкото самата буря.
Вятърът, ставаше все по-силен и по-силен. Скоро се обърна почти на ураган. Неведнъж вълните заливаха сала и самите приятели през главите им. През всичкото време трябваше да следят да не се разделят дъските. Ако Уилям и Лали не бяха здраво завързани с въжета о мачтата, отдавна щяха да бъдат отнесени в океана. Бен и Снежко сами едва се държаха на крака. Омотаха въжетата около китките си и завързаха краищата о мачтата, понеже не се надяваха на силите си.
Добре че от деня, когато ги бе съединил случаят, те не бяха преставали да укрепват сала и все така грижливо следяха за неговото състояние. Благодарение на тяхната акуратност и предвидливост, „Катамаран“ излезе цял и невредим от изпитанието. Преди залез слънце вятърът утихна, океанът се успокои, лек вятър наду отново дигнатото платно и подкара сала напред под ясното небе.
XIX
Настъпи тиха, ясна нощ. Четиримата имаха голяма нужда от почивка след преживените вълнения. Закусиха леко и се изтегнаха на мокрите дъски. За щастие, по тези места бе съвсем топло и нощем.
Никой не остана при кормилото. На разсъмване ги събуди остър пронизителен писък.
— Какво може да бъде това? — попита Снежко, триейки очи.
— Дявол го знае — каза Бен.
— Прилича на вик на човек, когото колят. Така викаше Легро.
— Не мисля, че ни следва големият сал, той остана доста далече.
— Гледайте! — извика Уилям. — Какво е онова, което се вижда ей там?
— Някаква черна точка! — обади се Лали.
— Лодка! Кълна се, че е лодка! Отде се взе пък тя сред океана? — възкликна Снежко.
— Като че ли в нея няма никой! — каза Бен. — Или това в средата е човек? Прилича на мачта. Да, в лодката има човек!
— Значи той е викал! — каза Лали.
— Ей че гърло! — усмихна се Уилям.
Докато четиримата разговаряха оживено, ужасният вик се повтори.
Бе ясно, че вика човек, но човек полудял навярно отдавна. Посипаха се цял порой несвързани думи. После избухна див смях.
Слънцето обагри хоризонта и освети надалече океана. Четиримата насочиха сала към лодката. След известно време приближиха съвсем, така че можеха да разгледат и нея, и викащия човек.
Голямо бе общото учудване, когато разпознаха лодката на „Пандора“ и нейния нещастен капитан!
Шестима бяха в нея след корабокрушението, къде бяха сега петимата? Може би на нейното дъно?
Салът приближи още, със спуснато платно, съвсем тихо. Бен каза „да внимаваме“, тъй като пасажерите на лодката, ако бяха живи, можеха да се окажат по-зли и от онези на големия сал. На „Пандора“ висшите чинове не отстъпваха по грубост и жестокост на по-нисшите. „Катамаран“ реши да се предпази от внезапно нападение.