— Мога да се погрижа за това — обади се Ди Салво. — Като представител на бразилското правителство, мога да кажа, че племето е официално открито и сме влезли във връзка с него, нали? Това означава, че сега те са под закрилата на закона.
— Контактът не е точно този, на който се надявахме — отбеляза Нина. — Те убиха Хамилтън, забравихте ли?
— Но поне нас оставиха живи — отвърна й Чейс, докато Кастил му подаваше сателитния телефон.
— Мога да ви уверя, че ще получат всичко, от което се нуждаят — каза Кари. — Фондация „Фрост“ има известно влияние върху бразилското правителство; в миналото сме осигурявали помощи. Те със сигурност ще оцелеят. В края на краищата те са единствените потомци на атлантите. Един ДНК анализ би бил много интересен… — Тя погледна в тъмното към храма.
Ди Салво обясни на индианците, доколкото можеше, каква е ситуацията. Някои от тях, предимно възрастните, не изглеждаха особено щастливи.
— Притесняват се, че ако дойдат още външни хора, ще се опитат да нападнат храма — каза той на Кари.
— Да нападнат какво? — попита Чейс саркастично, като спря за миг да набира. — Частите от хеликоптера? Не остана нищо, което може да се открадне!
— Не, те са прави — възрази Нина. — Макар по-голямата част да е разрушена, все още вътре има много злато.
— Мога да уредя охрана — предложи Кари. — Фондацията разполага с надеждни хора, които не са мотивирани от парите — те могат да защитят племето, докато дойде помощ. Освен това смятам, че ще е най-добре да знаем какво друго съдържат останките от храма, не мислите ли?
— Аз не видях никакво злато — каза Чейс с подчертана невинност, когато свърши с телефонния разговор. — Единственото, което видях, бяха счупени неща, крокодили с големи зъби и загадка, на която не можахме да намерим отговора.
— О, между другото, той беше четиридесет — каза му Нина небрежно и ченето му увисна. — Четиридесет оловни топчета. Сега, след като разбрах каква е цифровата им система, вече е лесно.
— Шегуваш ли се? — попита той. Нина му хвърли знаеща усмивка. — Добре… Както и да е, изпращат за нас хеликоптер. Ще отнеме няколко часа според мен — дори и с GPS ще се наложи да ни търсят в тъмнината.
— Дали Агналдо ще е в състояние да издържи толкова дълго? — обърна се Нина към Кастил. — Не трябва ли да го занесем в болница?
— Не се притеснявайте за мен — каза Ди Салво сънливо. — Не ме прострелват за първи път.
— Той е стабилен — кимна Кастил. — Ще направя, каквото мога, за да помогна на другите индианци, докато чакаме.
Кари се приближи до Чейс и взе телефона.
— Ще телефонирам на баща ми и ще го уведомя какво се е случило, за да може той да уреди нещата с бразилското правителство. А после… — тя се върна при Нина и приклекна до нея, — трябва да ти осигурим карта. Може и да сме загубили информацията в онзи храм, но все още можем да открием Атлантида преди Куобрас. Търсенето продължава.
18.
Гибралтар
Чейс проучи картата, разстлана върху масата в хотелския апартамент, като прокара пръст по линията, маркираща трийсет и шест градуса на север.
— Дотам има дълъг път по море.
— За щастие, не се налага да го правим — каза Кари. — Един от изследователските самолети на баща ми вече прави радарно проучване с висока резолюция на пукнатините на дъното на морския залив. Ако нещо е погребано под утаечния слой, то ще се покаже — дори и на двайсет метра дълбочина.
Чейс вдигна едната си вежда.
— А ако е на повече от двайсет метра?
— Тогава — както ти казваш, — сме прецакани. — Нина се усмихна; за пръв път чуваше Кари да ругае и й прозвуча нелепо да излезе точно от нейната уста. — Нещо друго за Куобрас?
— О, да — кимна Чейс. — Имам приятелка в Мароко; тя ще следи нещата.
— Не е бременна, нали? — не се сдържа и попита Нина.
— Интересно е, че го казваш… Тя твърди, че хората на Куобрас вчера са отплавали от Казабланка. Той имал проучвателен кораб — не толкова блестящ, както твоя, Кари, но с възможности за потапяне. Ти беше права. Нина, той търси на погрешно място. Ако продължи по курса, ще е на над двеста мили югозападно от нас.
— Да се надяваме, че ще остане там — каза Кари. — Продължавам да се безпокоя, че хората му успяха да ни проследят толкова бързо в Бразилия.
— „Нереида“ привличаше силно вниманието — допусна Чейс, — но да, не ми се нрави, че Старкман се насочи веднага към нас. Може би на борда ни има някой, който ни следи, но ние все още не знаем. — Разбитите останки на „Нереида“ бяха намерени преобърнати в реката, ударени от противотанков ракетен снаряд от хеликоптерите. — Това означава, че само няколко души трябва да знаят къде точно отиваме. Колко души са на твоя кораб?