Джейсън Старкман.
— Превземете кораба — нареди той.
Чейс продължи да обикаля залата с олтара, сканирайки текстовете върху стените. Видеокамерата на рамото му бе фиксирана в едно положение и невъзможността да се наведе усложняваше и бавеше работата му.
Той стигна до стълбите. Ако структурата бе като онази в Бразилия, стълбите щяха да водят към огромната главна зала. Насочи прожектора срещу тях. Водата отрази лъча към него и по стените и тавана заиграха блещукащи петна.
— Добре, че не свалихме шлемовете си — каза той, осветявайки върха на стълбите, за да провери стената от другата страна. — Ако водното налягане отвън е двайсет и пет атмосфери, тогава въздухът тук и в храма ще е също толкова.
— Искаш да кажеш, че самият храм не е наводнен? — попита Кари.
— Само отчасти. Подът тук е по-високо, отколкото в храма, но таванът е на същата височина. Там също би трябвало да има въздух.
Гласът му бе изпълнен с разочарование.
— Само да имахме време да изследваме! Поразително е, че храмът е оцелял при потопа.
— Предполагам, че са ги строили така, че да издържат. Какво правиш в момента?
Пореден блясък на камерата й.
— Почти свърших.
Кастил стоеше на входа и гледаше леките движения на фиброоптичния кабел, докато Чейс обикаляше вътре. Тъкмо време да се появи Куобрас! Чейс имаше право: някой беше предал данните за местоположението им на преследвачите. Но кой?
Само на метър от каменната стена светлините на дълбоко водолазния му костюм победиха по-силните, но по-разпръснати светлини на прожекторите на „Атрагон“. Затова не забеляза, че блясъкът става по-ярък, че към светлините от подводницата на Бейлард се е присъединил и друг източник…
В капитанската каюта на „Ивънър“ Матюс наблюдаваше приближаващия кораб през мощен бинокъл. Отстоеше на три мили и продължаваше да държи курс към тях.
Определено беше дълбоководен изследователски кораб, с подводничарски кран на предната палуба, което означаваше, че почти сигурно е същият, който Куобрас бе наел. По незнайно какъв начин той бе научил истинското местонахождение на откритието на Нина Уайлд и се носеше насам с пълна сила. Само след още няколко минути щеше да е на две мили, което означаваше, че представлява несъмнена заплаха.
Нямаше признаци за никакви други кораби обаче, въпреки че една група мъже в „Зодиак“ можеха да стигнат до неподвижния „Ивънър“ много по-бързо, отколкото самия кораб. Изглеждаше така, сякаш точно това са намислили.
В такъв случай щяха да са силно изненадани. Оръжията, които Кристиан Фрост бе осигурил — компактните картечни пистолети Р-90 за всеки член от екипажа, плюс тежки картечници и гранатомети — щяха да са повече от достатъчни да издухат всеки, който се опита да превземе кораба му.
Никакви кораби…
Не се виждаха никакви други плавателни средства…
А ако това беше кранът за подводница… къде, по дяволите, се намираше самата подводница?
Матюс осъзна шокиран, важността на този факт, но твърде късно, за да реагира, когато вратата на кабината му се отвори със замах.
В командната сфера на „Атрагон“ Бейлард барабанеше с пръсти върху едно от контролните табла. Върху триизмерния екран виждаше Кастил да стои с гръб към него и да наблюдава входа към потъналия храм.
Това беше недостатъкът на тази система, помисли си той. Липсата на цвят правеше нещата да изглеждат матови и унили, когато нищо не се случваше. Той вдигна очи към монитора, който показваше картина от главната видеокамера на подводницата. Образът не беше много по-добър в цвят, постройката бе скрита от прекалено много мътна вода, за да се различат каквито и да било действителни подробности…
Какво е това, по дяволите?
Нещо беше преминало в ъгъла на полезрението му, извън малкия страничен отвор.
Риба? Не, имаше нещо различно в картината…
Внезапно го осени.
Беше се променило осветлението!
Не беше местил външните прожектори и подводницата бе стационарна…
— „Ивънър“! — извика той по радиостанцията. — „Ивънър“, има чужда подводница…
Силно пропукване в слушалките, после тишина. Светлината на всички показатели върху комуникационното табло от зелена стана червена.
— „Ивънър“! Какво правите?
Отговорът дойде миг по-късно. Нещо удари горната част на корпуса с глухо кънтене. Някакъв дълъг обект се плъзна към куличката за ЛИДАР-наблюдение.