Выбрать главу

— Все още те чувам по радиостанцията — каза Кари.

— Да, но си на разстояние метър и половина във въздуха, а той трябва да приема през един господ знае колко дебел камък и вода. Хюго?

Кастил хвана контролния лост и натисна тласкачите на водолазния си костюм докрай, изпращайки нагоре рояк мехурчета, когато миниподводницата го връхлетя. Беше достатъчно близо, за да види думата „Зевс“, изписана с боя върху командната сфера и легналия по корем пилот вътре, с увеличено от стъкления мехур и разкривено от злоба лице.

Механичната ръка се залюля над него, но той се търкулна, използвайки плавниците си, за да промени посоката и да се гмурне под нея. Погледна назад, но пилотът продължаваше да държи контейнера с взрива, решен да го достави, преди да се е справил със самия Кастил.

Имаше само една възможна мишена.

Входът на храма.

— Едуард! — изкрещя той, макар да знаеше, че няма шанс да бъде чут. — Излез оттам! Излез!

Тласкачите на подводницата разпръснаха още мехурчета, перките се завъртяха в обратна посока, карайки съда да спре в основата на стената. Механичната ръка се протегна, достигайки спокойно тесния коридор, преди да се дръпне отново.

Блестящата стоманена челюст сега бе празна.

Кастил натисна с палец копчето за тръстера. Ако можеше да влезе вътре достатъчно бързо, може би щеше да успее да извади експлозива.

Пилотът на подводницата обаче нямаше намерение да му предоставя такъв шанс. Механичната ръка се вдигна над корпуса като опашка на скорпион, съдът отново се завъртя и започна да го преследва.

Прожекторите го заслепяваха. Отново го заля пяната от перките на подводницата, която обръщаше, преди да се устреми напред. Право срещу него.

— Много добре — прошепна той. Освободи контролния лост и протегна ръка към колана си.

Подводницата ускори, механичната й ръка се спусна и се опъна над него като копие.

Кастил изчака без да мърда.

След което вдигна оръжието си и стреля право срещу пилотската кабина.

Заостреният стоманен връх на абордажната кука удари — и спря, като отчупи парче на около сантиметър навътре в дебелото армирано стъкло, но без да го прониже докрай. Носещата се над подводницата вода откачи куката и тя изтрака надолу под машината, влачейки кабела след себе си.

Кастил вече бе спуснал оръжието и привеждаше в действие тласкачите, за да излезе отстрани над връхлитащата го подводница. Пилотът, стреснат от удара, не можа да реагира достатъчно бързо, за да задейства опънатата механична ръка.

Но се оказа достатъчно бърз да завие, готов да го преследва.

Кастил знаеше, че водолазната му екипировка няма силата да изпревари маневрената и бърза подводница. Само се надяваше да не му се налага да опитва.

В кабината пилотът се ухили свирепо, когато видя ярката жълта обвивка на дълбоко водолазния костюм на Кастил, хванат в светлината на прожекторите му. Той увеличи газта до краен предел, готов да го блъсне.

Малкото петно отляво, предизвикано от абордажната кука, внезапно се разрасна. И продължи да става все по-голямо, изпращайки пукнатини във всички посоки със стържещ звук. Огромното налягане на океана притисна новата пукнатина върху повърхността и я разшири…

Пилотската кабина се разпука с гръм. Големи късове от дебелото три инча стъкло удариха пилота със скоростта на звука, превръщайки го в червено безформено петно, което разцъфна сред въздушните мехурчета като огромно, кърваво цвете. Носът на подводницата заора в пясъка на океанското дъно.

Кастил се обърна. Може би все още имаше време да стигне до експлозивите…

Но не.

От края на прохода връхлетя ударна вълна. Кастил бе отнесен настрани, сякаш го беше блъснала кола, извади го от контрол, изтривайки всеки образ с огромния облак тиня.

Не му бе нужно да гледа, за да разбере, че силните вибрации след експлозията, причинени от масивното срутване на каменните блокове в тунела, са го запечатали завинаги.

Вътре в залата с олтара Чейс се готвеше да спусне Кари в шахтата, когато една голяма вълна се разби под него, поваляйки и двамата при изригването си. Над тях заваляха отломки.

— О, господи — извика Кари. За пръв път, откакто Чейс я познаваше, тя бе на ръба на паниката. — Какво беше това, какво стана?