Усети отломките под краката си, счупени статуи и камъни. Беше като след бомбардировка.
Забеляза слаба светлина напред. Разстоянията бяха измамни в размътената вода; изглеждаше отдалечена на петнайсетина метра, но при сегашните обстоятелства може и да беше по-близко.
— Кари! — извика той, когато светлините приеха форма. Бяха от водолазния й костюм — по-скоро светлина, тъй като едната не светеше.
И доколкото можеше да каже, това бе тя, висеше безжизнено точно над пода.
Той се хвърли напред. Каските им се блъснаха една в друга, когато се опита да види лицето й през мрака. Очите й бяха затворени и той не можеше да разбере дали диша. Дълбоко водолазният костюм бе затворена система без сигнално приспособление за въздушни мехурчета.
— Кари!
Клепачите й потрепнаха.
— Слава богу! — прошепна той. — Кари, хайде, събуди се. Трябва бързо да излезем от тук.
Очите й се отвориха и тя го погледна неразбиращо.
— Еди? Какво е станало?
— Кратката версия ли предпочиташ? Бум! Тряс! Дупка. Добре ли си?
Лицето й се сгърчи от болка.
— Боли ме кракът…
— Тук може да последват още разрушения. Трябва да се измъкнем — ако тръгнем право нагоре, можем да стигнем до покрива и да намерим дупката.
— Получи ли се?
— О, да. Получи се. — Чейс хвана ръката й. — Използвай тласкачите и давай нагоре. — Той се пресегна към своето устройство. — На три. Готови? — Кари кимна и той започна да брои…
Кари се насочи вертикално нагоре. Чейс остана.
— О, чакай, чакай! — извика той и се оттласна от пода след нея.
— Какво не е наред?
Чейс натисна с палец лоста за управление напред и назад. Не последва нищо.
— Хюстън, имаме проблем. Тласкачите ми не работят.
— Да не би екипировката ти да е повредена?
— Ами, нещо такова. И аз попаднах на същата улика…
Тя почука с ръка по гръдния му кош.
— Говоря сериозно. Тези екипи са здрави — и ако са ударени толкова силно, че да е повредена една система, то със сигурност тя няма да е единствената пострадала. Работи ли кислородното ти снабдяване?
— Изглежда да, но… — Той спря. — Изчакай минутка. Или съм се напикал, или наистина има теч. — Той се размърда тромаво. В горната част на краката си усети студ и влага, вътре в костюма. — По дяволите! Влиза вода!
Сякаш по даден знак, между тях се издигна малко въздушно мехурче, докосвайки стъклото на шлема на Чейс, преди да отлети нагоре.
— Хвани се за мен и не се пускай — нареди му Кари.
Чейс се хвана за екипировъчния й колан и тя включи тласкачите си; сбруята се опъна под допълнителната тежест при издигането.
— Намали — предупреди я Чейс, когато наближиха покрива. — Не искаш да се блъснеш в тавана, нали?
— А ти не искаш да потънеш, или греша? — Но тя все пак забави, вдигайки свободната си ръка над главата, докато докосна нещо твърдо. — Пристигнахме. Странно… Все още има въздушна възглавница, усещам я. — Тя се издигна, докато горната част на шлема й се блъсна в тавана от слонова кост. Имаше достатъчно пространство, за да държи очите си над ватерлинията.
За нейна изненада, имаше светлина. Химическите факли продължаваха да си стоят там, поклащайки се на повърхността.
— Какво виждаш? — попита Чейс.
— Покривът е хлътнал на десетина метра от пробива, ето защо е останал по-малък въздушен джоб. — Тя се завъртя във водата. — Виждам една от крайните стени.
— Южната е, там, където бяхме. Трябва да излезем по другия път.
— Добре. — Тя се спусна още няколко стъпки надолу, дръпвайки Чейс със себе си, след което се оттласна напред към върха на покрива. Меката портокалова светлина на факлите я водеше към хлътналия и изместен участък от покрива.
— Внимавай, камъните сигурно са разместени! — предупреди я Чейс.
— Нищо чудно след такава експлозия… — Тя опипа внимателно тавана и осъзна, че взривът е разтрошил слоновата кост, оставяйки остри, стърчащи навън ръбове.
Неочаквано усети леко течение напред. Водовъртежът от частици се забави.
— Еди! Мисля, че го открих!
— Страхотно! Внимавай…
С пропукване един от огромните каменни блокове се поддаде на гравитацията и падна от мястото си, понасяйки след себе си отломки от слонова кост. Той се удари в задната част от костюма на Кари, изтласквайки я настрани.