И всичките — бесни.
Дългата бяла дреха на Кари мигновено привлече погледа му към хеликоптера. Един от бодигардовете на Хаджар я държеше, а иранският капитан я държеше под мушката на пистолета си, докато лаеше заповеди на подчинените си.
Нина…
Войникът, който я беше нападнал, се прикриваше зад нея.
Не можеше да рискува и да стреля. Пък и имаше само няколко патрона.
Мислите му препускаха трескаво в търсене на решение.
Нина беше в относителна безопасност в момента, макар и пленена, но това нямаше да трае дълго, след като на някой от иранците му хрумнеше идеята да я използва като заложник, принуждавайки го да капитулира. Хаджар и капитан Махджад говореха английски и бяха чули нарежданията на Кари да защитава Нина с цената на всичко…
А за да я защити точно сега, означаваше, че трябва да я изостави.
Той стисна своя G3 и се наведе под прикритието на димящия Ленд Роувър, докато се изтегли назад — след това изстреля останалите му патрони. Умишлено се целеше високо, за да не улучи никого — искаше само да ги накара да се наведат, да ги обърка, докато тича към високия склон и после се спуска към дъното на долината.
Зад него изтракаха затворите на пушките.
Един куршум изсвистя покрай главата му, достатъчно близко, за да накара сърцето му да се свие. Той скочи от склона и прелетя във въздуха, за да се приземи… върху вратата на Ленд Роувъра.
Тя лежеше сред прахоляк и камъчета; Чейс се залепи за нея като дете за летяща шейна.
Знаеше добре, че няма да стигне далеч — склонът беше прекалено каменист. Но пък и не му бе нужно. Просто се нуждаеше от малко преднина, преди иранците да дотичат и да открият огън по него.
Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна безпомощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.
Отгоре последва безредна стрелба.
Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бодливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на долината. Но колко близо?
Насили очите си срещу смъдящия прахоляк… и видя групата да се спуска подире му.
С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.
Един от войниците примига.
— Уха! Здравата ще се натресе.
Чужденецът беше скочил точно над входа на железопътния тунел и бе изчезнал от поглед.
— Ще си намери, каквото търси! — изръмжа мъжът. От специалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпочупи костите, или дори да убие всекиго.
Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.
— Вземете въжетата — нареди той. — Искам трима да се спуснат долу и да го намерят. Ако е умрял, да занесат тялото му до гарата. Ако е жив… — По лицето му се изписа смесица от гняв и садистична радост — да го оставят на релсите.
— Сър! — отдадоха чест войниците, готови да се спуснат по склона.
Махджад се върна при Хаджар. Избягалият руснак беше заловен отново и сега стоеше при останалите пленници.
— Това е единствено заради теб! — сопна се Махджад, забивайки пръст в лицето на Хаджар. — Не ми каза, че е обучен убиец!
— И аз не знаех! — озъби му се Хаджар. — Мислех, че е просто бивш военен, когото онази кучка е наела за бодигард. — Той посочи към Кари, която отвърна на погледа му с хладна надменност.
— Имам вече четирима мъртви и още трима ранени! Как ще обяснявам на началството къде съм ги извел и какво са правили? Как? Имаш ли представа какво рискувам!
Хаджар облиза нервно устните си, облян в студена пот.
— Може би… някакъв вид обезщетение за семействата им? И за техния командващ офицер?
— Ще ти кажа какво трябва да е обезщетението, Фейлак — изръмжа Махджад. Той направи пауза за момент. Безпокойството на другия иранец растеше. — Трябва да е едно много голямо обезщетение.
— Ще го уредя веднага, щом се прибера вкъщи — каза с облекчение Хаджар.
Махджад го изгледа студено: