— Този първи символ, не е ли… алигатор?
— Алигатор или крокодил — произнесе замислено Филби.
Кастил се оживи:
— Реката на крокодилите? Това може да са поне няколко от местата, които сме посещавали аз и Едуард. Имаше едно време в Сиера Леоне…
— Следващата дума представлява комбинация от символи — игнорира го Филби. — Бог… и вода?
— Или океан… — предположи Нина. — Хей! Богът на океана! Посейдон! — Тя и Кари произнесоха името едновременно.
— Започва от северното устие на реката на крокодилите — продължи Филби.
— Седем, юг, запад. Реката на седем, юг, запад, би могло да се предположи — каза Нина. — Следвай посока към града на Посейдон. За да намериш… да намериш какво? — Тя се опита да схване смисъла на останалите символи. — По дяволите. Не съм чак толкова добра в олмекски.
— Чакай да видя. — Филби прокара пръст по артефакта. — Първият символ ми прилича повече на „къща“, но с тези допълнителни знаци. Това е почти като „потомък“ — не, „наследник“, но то пък съвсем не пасва.
— Напротив, пасва! — осъзна изведнъж Нина. — Домът на наследника — нов дом. Трябва да се намери новия дом на… на този символ.
— Хм. — Филби се наведе толкова близо, че от дъха му повърхността на парчето метал се изпоти. — Това вече наистина не го разбирам. Може да е лично име, или пък племе…
— Атланти. — Всички глави се обърнаха към Кари. — Новият дом на атлантите. Това се казва.
Устните на Филби се изкривиха.
— Може би ви се иска, госпожице Фрост. Съществуват много други вероятности, което едно подробно изучаване на древните писмености, открити в този регион, би могло да обясни.
— Не. — Нина вдигна артефакта. — Тя е права. Това сигурно са били атлантите. Никой друг. Атлантите са създали нов дом за себе си, нова държава след потъването на острова, някъде в Южна Америка — и това метално парче е картата, която ще ни отведе право там. Единственото, което трябва да направим, е да идентифицираме реката. Ако разберем какво означават цифрите…
— Можем да направим обществено допитване — ухили се Чейс. — Сериозно, док! Южна Америка! Голяма река, пълна с крокодили! Кой е първият отговор, който ви идва в главата?
— Ами… Амазонка? — предположи тя.
— Бинго! Хайде, вижте колко резки ви насочват наляво и надясно тук на тази ваша карта, и до всяка от тях има цифра. Ако показват край колко притока трябва да минете, значи става дума наистина за голяма река. А ако има и изгубен град, той трябва да се намира в дъждовните гори на Бразилия. Ако беше другаде, някой вече да го е открил! — Той погледна по посока на Нина. — Ти имаш тук атлас, нали? Почакайте за минутка.
Той излетя през свързващата врата и се върна с голям атлас.
— Ето архипелага Бейлик в северното устие на Амазонка, и ако се тръгне нагоре срещу течението, трябва да се отминат четири притока отляво, седем отдясно… — Той проследи маршрута на запад, издраскан в повърхността на метала. — Осем отляво и това те отвежда до първото място, където реките се сливат. Сантарем. — Знаците под пръста му бяха по-дълбоко врязани от останалите.
— Което означава, че трябва да се върви надясно — обади се Нина.
— Така излиза. — Те проследиха указанията нагоре по реката, докато накрая се отклониха от самата Амазонка към един приток на повече от хиляда и петстотин километра във вътрешността. Тънката синя линия върху страницата на атласа продължаваше на запад още сто-двеста километра, преди да спре. Върху артефакта имаше още няколко указателни знака.
— Трябва ни по-добра карта — каза Кари. — Освен това са ни нужни сателитни изображения.
— Но поне знаем най-общо кой е районът — въодушевено произнесе Нина. — Някъде по течението на река Тефе. Точно по средата на дъждовните гори!
— Протоолмекска цивилизация чак толкова навътре в сушата? — учуди се Филби. — Не пасва на нито една от теориите за произхода и разпространението на това население…
— Нито пък за Атлантида, но нещата изглежда не спират тук — вметна Нина леко хапливо.
Филби се намуси.
— И как точно според теория ти атлантите биха преплували от Залива на Кадиз целия път през Атлантическия океан? Дори ако приемем, че морските хора от древните легенди са били всъщност атлантите, едно пътешествие от няколкостотин мили в трирема е доста по-различно от пътешествие от няколко хиляди. Особено, при положение че не са имали начин да го навигират.