— Приятно ми е да се запознаем. — Нина погледна подводниците. — Значи това са те? Не изглеждат както очаквах. — Съдовете напомняха по-скоро земеходни машини, отколкото подводници.
— Очаквали сте да имат големи мехури отпред, а? — Гласът на Трули звучеше ентусиазирано. — Исусе, не го казвате сериозно. Едно пукване и — се пръсва! Може би сте си представяли огромен риболовен кораб или нещо като „Титаник“, но тези красавци тук са създадени, за да работят. И да са здрави, по дяволите.
— Последното нещо, което човек иска при херметичен корпус, е да има в него дупка — добави Бейлард, продължавайки мисълта на партньора си така гладко, сякаш бяха един човек. Той посочи към голямата бяло-оранжева метална сфера в предницата на по-малката подводница с изписано на нея име „Атрагон“.
— А как виждате какво става отвън? — Нина съзря един страничен отвор отстрани на сферата, но той бе само шест-седем сантиметра.
— Използваме LIDAR, виртуална изобразителна система, като радар, само че използва синьо-зелени лазери. Американският военноморски флот ги е създал като комуникационна система за връзка с ракетните си подводници. Работят с дължина на вълната, която не се блокира от движението на кораба.
— Два лазера — намеси се Трули, — по един за всяко око. Стереоскопични! Лазерите претърсват пространството пред подводницата двайсет пъти в секунда и всяка светлина, която се връща отразена, ние виждаме на големия екран вътре в три измерения. Не се налага да изтощаваш батериите си като зареждаш прожектори, които не осветяват повече от шест метра напред. А ние можем да виждаме на една миля разстояние!
— И тъй като имаме по-широко зрително поле, отколкото при илюминатор, можем да работим много по-бързо с уредите. — Бейлард се протегна и потупа един от внушителните стоманени манипулатори. — Това е революционно устройство.
— Ти го каза! — Трули се усмихна на партньора си. — Твърде революционно. Никой друг не поиска дори да рискува да ни даде пари да развием проекта. Бащата на Кари, обаче… Щом разбра какво имаме предвид — и вече бяхме в бизнеса.
— А сега не само ще изпробвате творението си — каза Кари, — но и ще участвате в най-голямата археологическа експедиция на всички времена.
— Какво всъщност извършват съоръженията ви? — попита тя. — Искам да кажа, имам представа какво прави „Атрагон“ като обикновена подводница, но онова нещо там? — И тя посочи по-голямото съоръжение, предназначено за спускане под вода — яркожълто чудовище с нещо, прилично на паст на огромна прахосмукачка под сферата за екипажа. Широка тръба излизаше от носовата част в главния корпус на съда; отзад имаше втора такава — гъвкав гофриран маркуч, който можеше да се удължава — и водеше към второ отделение, което, предположи Нина, сигурно бе в състояние да се отделя от гърба на подводницата. От модулната кърма се спускаше надолу още една тръба, като опашка.
— Това ли? — попита гордо Трули. — Това е акулодозер. Разбирате ли, нещо като булдозер, но тъй като под водата няма бикове8, нарекохме го акулодозер.
Нина се усмихна.
— Мисля, че схванах идеята.
— Нещо като подводен багер. — Бейлард посочи двата му свръхмощни крана. За разлика от челюстите на по-малката подводница, тези завършваха с кофи. — Крановете пренасят големи количества каменни наноси, а вакуумната помпа — той вдигна ръка към тръбата под сферата, — премества тинята и утайката…
— И тъй като модулът на главната помпа може да се откача — прекъсна го Трули, посочвайки секцията с ремаркето на съда, — сме в състояние да го паркираме далеч отстрани, така че целия боклук, който изчистим, да не се върти наоколо и да пречи на способността ни да наблюдаваме.
Нина беше впечатлена.
— За колко време може да бъде изчистена тинята от мястото?
— Пет метра? — каза Бейлард. — Изобщо не изисква време. Стига да видим, че отдолу наистина има нещо.
— Всъщност, драгира се достатъчно, за да се види какво е, но… — Трули сви рамене. — Зависи колко голяма яма искате да изкопаем. Двеста стъпки широка? Ако не друго, то в най-добрия случай дъното е покрито с тиня — можем да я изсмучем и да изчистим за няколко часа.
— И ако там има нещо, да използваме крановете на манипулатора на „Атрагон“, за да го вдигнем или да го изпратим в „Големия Джак“.