— Готов съм да започвам, „Ивънър“ — обяви най-накрая Трули. — Чакам разрешение.
— Давай! — извика Нина за удоволствие на всички.
Помпата заработи.
Като свръхмощна прахосмукачка, „Акулодозер“ започна да всмуква в зейналата си паст насъбралата се тиня. Разликата в налягането, създадена от помпата, не беше голяма, но бе повече от достатъчна да изтегли слоевете наноси в тръбата и чрез прикрепения модул да ги изхвърли на сто метра оттам. Течението нежно отнесе надигналия се облак от частици далеч от храма. Едва сега Нина оцени предимствата на техниката, с която разполагаха. „Атрагон“ осигуряваше гледка отпред, докато „Акулодозер“ се плъзгаше от една страна до друга, над основата на стената, и изсмукваше всеки ненужен слой нанос. След което…
— Мисля, че видях нещо! — извика австралиецът. Той насочи видеокамерата си към осветеното петно. Вдигналият се облак тиня забулваше изображението, но недостатъчно, за да спре сърцето на Нина при гледката. — Прилича на вход.
Върху екрана един коридор изчезваше в тъмнината. Беше трудно да се преценят размерите му, но ако храмът бе конструиран по същия начин, както двойникът му в Бразилия, отворът трябваше да е широк приблизително метър и двайсет.
— Ще използвам втората прахосмукачка, за да разчистя — обяви Трули. — Дайте ми пет минути. — Една от „ръцете“ на „Акулодозер“ се протегна, но вместо да използва голямата кофа в края, за да почисти задръстеното място, една тясна метална тръба се протегна зад нея, провери отвора и изсмука натрупаното в себе си.
Чейс надникна зад рамото на Нина, за да види триизмерното изображение, при което лицата им почти се докоснаха.
— Знаеш ли… ако този храм има същия план като онзи в Бразилия, този отсек може би води точно в залата с олтара. В дъното му имаше шахта, но тя беше пълна с камъни.
Нина му хвърли обвинителен поглед.
— Така ли е било? Защо не си ми казал?
— Нямах време! При надвисналата опасност от убийство…
— Жречески проход — произнесе Кари замислено. — Таен изход.
Трули работи още известно време, преди да върне „ръката“ на съоръжението на мястото й.
— Разчистих, колкото можах. Джимбо, загрей „Големия Джак“!
Докато Трули отдалечаваше „Акулодозер“, Бейлард приближи своята подводница още, паркирайки я на края на вдлъбнатината около северната стена. Заел позиция, той обяви:
— Спускам Дистанционното превозно средство… сега.
Всички очи се насочиха към триизмерния дисплей на „Атрагон“, който премина от призрачно монохромната система на ЛИДАР10 към пълноцветно видео изображение, когато „Големият Джак“ излезе от клетката си и се насочи към храма. Малкият робот нямаше лазерната изобразяваща система на кораба-майка, но разполагаше със стереоскопични камери. Преминаването в тясното пространство на прохода отвъд създаде впечатление за шеметна скорост.
„Големият Джак“ продължи напред. По пода се виждаха буци насъбрана тиня, но Трули бе разчистил достатъчно, за да може роботът да премине. Напрежението в контролната зала се увеличи с напредването на робота, докато стигна накрая до празна стена.
— Не! — зяпна смаяна Нина. Гласът й бе пълен с разочарование. — Сляпа улица.
Роботът зави наляво, после надясно, но прожекторите му не намериха нищо, освен плътен камък.
— Какво да направя? — попита Бейлард.
Нина тъкмо се канеше да му каже да върне обратно робота, когато Чейс се наведе и заговори по нейния микрофон.
— Джим, Еди е. Можеш ли да накараш това нещо да отиде нагоре, и след това напред?
— Да, разбира се. Но…
— Направи го тогава.
След миг колебание роботът се вдигна предпазливо към тавана…
И продължи да се движи.
— Ха! — произнесе Бейлард, обръщайки „Големия Джак“ така, че да изследва страничните стени, докато роботът се издигаше. — Откъде знаеше, че е там?
— Просто интуиция. — Чейс се усмихна на Нина. — Гледай, гледай. По пътя за нагоре може и да има капани.
Тя внимателно го отстрани от слушалките.
10
Оптична технология за дистанционно измерване на разстояния, скорост, ротация, химически състав и концентрация. — Б.пр.