Нина погледна Чейс.
— Казах „почти никога“ — оправда се той, докато преглеждаше пистолета си, преди да го върне в кобура му. — Но защо още сме тук? Трябва бързо да се измъкваме!
— Как? — Нина разтърка болезнените си китки. — Все още сме в Иран! А какво става с Кари?
— Работя по въпроса. — Чейс погледна мъртвия войник. — Той ли взе всичките ни вещи?
Кастил кимна и издърпа чантата изпод тялото му.
— Ето.
Чейс бързо я пребърка и извади един мобилен телефон.
— Ето това е! Само се надявам да съм си заредил батерията.
— Какво ще правиш? — попита Нина.
Той се усмихна.
— Ще се обадя на един приятел.
8.
Кари крачеше из малката стая. Къщата на Хаджар, която беше видяла от хеликоптера, не беше като повечето къщи в страната. Кацнала на една скала в планината Загрос, тя представляваше нещо средно между палат и крепост, достъпна само по въздух или по един-единствен лъкатушещ път.
И като всяка крепост имаше свой собствен подземен затвор.
Не някакви влажни, средновековни килии. Претрупаната архитектура на сградата подсказваше на Кари, че е била построена преди около три десетилетия, финансирана от човек с много пари, пълна липса на вкус и деспотично его. По всяка вероятност бившият шах на Иран. Своего рода форт подсилен Кемп Дейвид5 високи стени и абсурдно показен дизайн.
Каквото и да е било първоначалното й предназначение, сега тя беше владение на Хаджар и Кари имаше чувството, че тя и Юри Волгин далеч не са първите обитатели на подземието.
Това, че руснакът се намираше в съседната килия, не беше от голяма полза. Предателството на Хаджар го бе хвърлило в състояние на шок и само споменаването на Куобрас го караше да изпада в паника.
Тя върна мислите си към Хаджар. Този човек играеше една изключително опасна игра, като се опитваше да накара баща й да плати откуп за нея, без да знае колко голям риск поема. Баща й щеше да обърне земята, за да си я върне невредима… но нямаше да се откаже от онова, което бе замислил.
Нито пък тя.
Запита се колко ли време ще продължи всичко, преди Хаджар да ги извика. По всяка вероятност сега се опитваше да се свърже с Куобрас и баща й, за да предяви финансовите си претенции срещу освобождаването им.
Трябваше да използва това време, за да се опита да избяга.
— Извинете — извика тя на пазача отвън и се приближи до вратата на килията. — Имам нужда от помощ.
Мъжът се намръщи.
— Какво?
— Трябва да… нали разбирате? — Тя притисна бедра едно в друго, ръцете й бяха оковани на гърба. — Да изляза.
— И?
— Ами, предполагам, че можете да ме заведете. — Пазачът отиде до вратата и плъзна очи по фигурата й. — Кари направи невинна физиономия. — Моля ви!
Набитият мъж изсумтя.
— Нека помисля… Искате да разкопчая шлифера ви вместо вас и да ви помогна да се освободите от тези тесни кожени панталони… Ще се надървя, защото какво съм аз? Някакъв смотан иранец, който вижда красива руса жена и загубва ума и дума; после ще ме накарате да ви сваля белезниците, защото ще мисля с онази си работа, ще ми приложите някой трик, ще ме повалите и ще избягате. Познах ли?
Кари му хвърли раздразнен поглед.
— Можехте просто да кажете „не“…
Пазачът се изсмя и се върна на мястото си.
— Не ми плащат всичките тези пари, за да се държа като идиот. Добър опит, все пак.
Разочарована. Кари му обърна гръб. Въпросът беше какво да измисли, когато наистина й се наложеше да използва тоалетната.
Чейс и Кастил носеха ранения Хафез; бяха превързали крака му и сега се опитваха да избягат по-далеч от влака.
Нина нямаше представа къде отиват, нито пък какво ще правят, след като се измъкнат оттук. Телефонният разговор, който Чейс проведе, беше на арабски и при цялата бързина да напуснат влака, преди иранските военни да са пристигнали, той не беше особено разговорлив.
Теренът не беше чак толкова лош, колкото мястото, където се бяха срещнали с Хаджар, но продължаваха да напредват бавно. За щастие тук имаше повече растителност и когато Нина чу бръмченето на приближаващ се хеликоптер се намираха в прикритието на една гора, на седем-осем километра от железопътната линия.
5
Първоначални построен като място за отдих на държавните федерални служители и техните семейства, след това се превръща във високо охраняемо място за официални срещи на президента с чуждестранни високопоставени гости. — Б.пр.