— Е-е! — намръщи се лявата глава. — Насъбрало му се е доста, докато беше на Земята… Ама че планетка…
Разбъркай ми един хубавичък живачен коктейл… и дай на момичето да хапне и да пийне. Нещо земно й дай, да не се объркаш, дяволе!
Ку се гмурна обратно в хладилника, измъкна оттам парче съвсем замръзнал колбас, хляб, също замръзнал, и бутилка млечен лед. Като остави всичко това на масата, той отново потъна в хладилника. Там се зае да прелива нещо, да го разклаща и през цялото време си хихикаше.
— Яж — великодушно каза Двуглавия и посочи замръзналите деликатеси. — Ела, не се стеснявай. Имам предостатъчно такива запаси.
Галя се приближи до масата и внимателно почука с нокът по парчето салам. То нежно зазвъня.
— Още не съм гладна — мъжествено рече Галя и преглътна стичащата се слюнка. — А тези неща нека да останат. Аз после…
— Както искаш — великодушно се съгласи Двуглавия. — Аз, да си призная, в бойната кабина се подкрепих… два килограма пирит глътнах. Винаги по време на сражение апетитът ми се отваря… Ку! — развика се той.
— Тук съм, Двуглави! — бързо се отзова маймуната. — Всичко е готово, Двуглави.
Ку излезе от хладилника, едва мъкнейки в протегнатите си лапи дълбок метален съд, пълен с тежка блестяща течност.
— Обичам пирит! — продължи Двуглавия и пое съда с една ръка. — Ако пиритът е добре стрит и през него се пуснат йодни пари… — Той сръбна от купата първо с лявата, после с дясната уста и заобръща и трите си очи в израз на удоволствие. — М-м-м… Не е лошо. Ако имаше малко повече хлорна вар…
От купата се носеха толкова концентрирани изпарения, че от очите на Галя изскочиха сълзи. Тя бързо се отдръпна към стената.
— Внимание, Двуглави! — разнесе се от тавана високият рязък глас. — Успяхме да запишем част от разговора по радиовръзката между преследвачите и някой си флагман. Искаш ли да го чуеш?
— Добре, добре! — оживи се Двуглавия. Той постави купата на масата и пусна долу краката си. — Давай!
Разнесе се шумолене, неясен говор, а после един глас, от който сърцето на Галя заподскача в гърдите, делово каза:
— Флагман, докладва „Охрана“! Внимание, флагман, докладва „Охрана“!
— Флагман слуша — отзова се някакъв непознат. — Докладвай, „Охрана“! Флагман слуша…
— Докладвам. Преди седемдесет и три минути бях открит и атакуван с атомни торпеда. Атаката е успешно отбита. Иначе обстановката е без промени. Намирам се в постоянна готовност да следвам целта в пространството. Моля, осведомете ме за обстановката при вас…
— Внимание, „Охрана“, флагман диктува обстановката. Трета ескадра следва вашия пеленг с постоянно ускорение тридесет метра в секунда. В този момент скоростта е пет хиляди километра в секунда. Разстоянието до вас е около двадесет хиляди километра. Внимание, „Охрана“! Информация от Земята. Току-що стартира осма космическа ескадра, за да ни последва. Получи се обща заповед: да открием гнездото на пиратите…
Гласът пропадна. Чуваше се само съскане и тряска-не. Двуглавия изчака малко и попита:
— Е?
— Това е — отвърна висок рязък глас.
— А по-нататък?
— Това е. Не успяхме да засечем повече.
— Туй-то — разочаровано измърмори Двуглавия. — На най-интересното място…
А Галя почти нищо не чу. Гласът на Атос все още звучеше в ушите й. Значи Атос преследва двуглавия пират, Атос отбива торпедните атаки, Атос бърза да я спаси! Тя едва не се разтанцува от радост и дори тихичко занарежда:
— Бързайте, мои мускетари!
— Ти какво си мърмориш? — подозрително попита лявата глава, но за късмет, невидимият радист, който още съскаше и трещеше, си помисли, че питат него и почтително отвърна:
— След минута е връзката по разписание „екстра“, Двуглави.
Това не можеше да се отмени, затова той примирено махна с ръка.
— Давай „екстра“-та — изръмжа лявата глава. — Нищо не може да се направи. Ама че ще кипне старчето!
— А какъв е той? — попита Галя. Тя се приближи отново до масата, отвърна лице от живачния коктейл и пробва с пръст омекнал ли е саламът. Но той си оставаше заледен и твърд като камък.
— Кой? — попита Двуглавия. — Това… старче. Този, Велики…
Разнесе се вибриращо свистене и стържещият глас извика:
— Двуглави!
— Тук съм — с нежелание отвърна лявата глава.
— Великият те слуша. Докладвай.
— Докладвам — рече Двуглавия с приглушения си свиреп глас. — Преследват ме. Един непознат за мен космически кораб. Атакувах го с атомни торпеда — безрезултатно. Следва ме неотклонно на двеста километра от кърмата на моя кораб. Моля за разрешение да го взема на абордаж.
— В никакъв случай! — гръмко запротестира с мазния си глас загадъчният Велики. — Никакви абордажи! В близък бой ще загубите товар, а за него вече съм получил предплата. Защо не поемеш в подпространството, Двуглави, защо се бавиш?