Веднъж (не много отдавна) Великия Спрут, този най-голям в района на кървавочервената Протубера и мъртво-синята Некрида мерзавец, владетелят на ядрените, бактериологични и химически комбинати, в които се трудят хиляди висококвалифицирани роби и роботи, шеф на научноизследователските институти и лаборатории, в които работят стотици знаменити професори и жадуващи слава лаборанти, адмирал на флота, състоящ се от пет свръхдалечни звездолета, на които вярно му служат десетки изявени главорези, съдържател на множество вертепи, където се изпиват хиляди литри сярна киселина, високооктанова нафта, втечнен метан…
— И единствен господар на тази отвратителна фабрика за мозъчни машини…
— Естествено, но това е голяма тайна! Дори на Планетата на Негодниците не всички я знаят, малцината посветени предпочитат да си мълчат. При тях държат строго на тези работи: ако някой проговори — хайде на конвейера…
— А вие защо не се бунтувате? Защо не откажете да работите? Страхувате се, че ще ви убият? Тогава по-добре смърт, отколкото такова съществуване…
— Да, по-добре смърт… Виждаш ли това червено копче на пулта, Галя от Земята? Ако откажем… какво ти, дори и да направим най-малката грешка в разчетите, операторът натиска това копче и тогава всички ние изпитваме непоносима болка. Ти дори не можеш да си представиш подобна болка…
— А тази черна кутия…
— В нея е нашият Бряг на дъгата. В нея са зеленият пясък, кафявите гори и виолетовото море на моята родина… Е-ех, какво ли ти обяснявам!
— Чакай. А кой купува тези страшни машини? Нима съществуват още такива безсъвестни негодяи?
— Не, разбира се. Просто никой не знае как са устроени тези машини. Според условията на покупко-продажбата категорично не се препоръчва да се отварят… А и да ги отвори някой, то какво ще види там?
— Но нали машините могат сами да разкажат на собствениците кои са те всъщност…
— Всички машини са неми. Аз съм единственият възел, способен да разговаря… Направен съм по-специално и не влизам в сметката. А купувачите са предупредени, в случай на повреда или при неточна работа, няколко пъти да натиснат червеното копче, това е… Но ние се отвлякохме. Продължавам. Следващото вече е важно за теб, за твоите съплеменници и за планетата ви…
И така, веднъж Великия Спрут се наслаждаваше на кратката си следобедна почивка в един златен басейн, пълен с медно-цинков окис. Четирима тъжни еднооки роба от планетата Бамба чешеха разплутото му петнисто туловище с електрически четки под напрежение петстотин и петдесет волта. Великия Спрут чак потръпваше от удоволствие, но в същото време не забравяше работата — той слушаше доклада на най-верния си съучастник и изпълнител на най-отговорни поръчки — Мес, който висеше пред него с главата надолу, загърнат с широките си крила, по които всъщност нямаше пера. Впрочем Мес е прякор, който просто означава Мерзко старче.
Вероятно точно това бе минутата, която трябваше да се счита за начало на епохата на велики беди и изпитания, които съвсем скоро неизбежно щяха да се стоварят и върху обитателите на зелената планета Земя, тъй като точно в тази минута рязко иззвъня звънецът на телевръзката.
— Кой ли още!… — изръмжа Великия Спрут. — Включи го.
Мес изпъна белия си хобот, пусна телеекрана и пред Великия Спрут се появи размазаното изображение на първия му консултант по научно-техническите въпроси Майстор Крег, паяка от безименната неутронна звезда, безсъвестния създател на машините за живи мозъци и изобретателя на страшния контрактор.
— Здравей, Велики — се чу съскащият шепот на Магьосника Крег, който в същото време протегна през екрана зловеща мъхната лапа с отровна кукичка на края.
— Привет, Майсторе! — отвърна Великия Спрут и внимателно стисна протегнатата лапа с ужасяващото пипалце, излязло от непрестанно движещите се хоботчета.
— Чешат ли те? — завистливо попита Майстор Крег. Него винаги го сърбеше главогръда, но за съжаление твърдата броня не му позволяваше да се почеше и затова той винаги завиждаше на мекотелите. Дори на робите.
— Както виждаш — изръмжа Великия Спрут. — Брадавиците ме тормозят. А ти за какво си дошъл?
Майстор Крег се облегна с лакти на екрана, свали роговите си очила и започна методично да ги бърше. Дванадесет очи красяха главогръда на Майстор Крег и затова процедурата по избърсването на дванадесетте стъкла беше доста продължителна. Но Великия Спрут познаваше консултанта си и търпеливо чакаше. Накрая Крег върна очилата на мястото им и каза: