Выбрать главу

— Аз тук посмятах малко…

При тези думи Великия Спрут плътно притвори дясното си око и широко отвори лявото, а Мес възбудено се затресе и загрухтя. Защото винаги когато Майстор Крег започваше разговора с «Аз тук посмятах малко»… това означаваше, че предстоят големи разходи, които обаче водеха до още по-големи печалби.

— Аз тук посмятах малко — повтори Майстор Крег — и установих, че нашето производство е заплашено от застой.

— Продължавай — подкани го Великия Спрут.

— На практика сме достигнали крайните предели за компактност на мозъчните системи на обитателите на известните ни светове. Най-мощният мозък, с който разполагаме в момента, се състои от милиард и половина клетки, или ако се изразя по-научно — неврони. Система от сто и петдесет милиарда клетки, както лесно може да се изчисли, би трябвало да включва сто такива мозъка със съответния брой церебрарии и съответния обем хранителни блокове.

— Продължавай — изръмжа Великия Спрут. — Засега разказваш доста разбрано…

— Пресметнах и установих, че на теория е възможно да съществуват разумни същества с мозък от пет, десет и дори петнадесет милиарда клетчици от така наречените неврони. Системите от такива мозъци биха били пет или десет пъти по-компактни от най-добрите, с които сега работим, а печалбите от реализацията им ще се увеличат десет или дори двадесет пъти.

— Продължавай, продължавай! — оживено възкликна Великия Спрут. — Много интересно докладваш…

— Открих също, че задължително условие за появата, развитието и функционирането на разумни същества с подобен мощен мозък е наличието на кислород, вода, хлорофил и червена кръв. Накратко, Велики, ако не искаме да спираме, а да продължим по пътя на научно-техническия прогрес, ние трябва непременно да намерим няколко, така да се каже, зелени планети и да пристъпим към активното им разработване.

— Зелени планети… — изскърца Мес. — Нима има такива?

— Това не зная — каза Майстор Крег. — Но зная, че теоретично е възможно да съществуват. Известно е също, че мозъкът на носителя на разума не може да изгради нито една представа, която да няма съответствие в природата. Трябва да търсим. Да се съсредоточим върху кислорода, водата, хлорофила и червената кръв и да търсим. Мога да кажа само едно: в случай на успех печалбите ще са колосални.

— Ще търсим! — решително обяви Великия Спрут.

Да се търсят зелени планети! Оказа се, че е по-лесно да се каже, отколкото да се осъществи. Секретарите на Великия Спрут дълги дни и нощи се ровиха в бордовите книги на звездолетите за свръхдалечни полети; също толкова дни и нощи пазачите на Великия Спрут разпитваха роби и пленници от най-отдалечени светове; още толкова дни и нощи агенти на Великия Спрут се мотаха из вертепите и кръчмите, оглеждайки пропилите се хаймани. Уви! В старите бордови книги не се споменаваше нищо за зелени планети. От всички роби и пленници само един, който принадлежеше към расата на разумните амфибии, обитаваща системата на далечното Сиво Слънце си спомни, че някога близо да неговата родина е имало една зелена планета, но били я превърнали в полигон за изпитания на нови видове изтребителни оръдия и зеленината й отдавна е изчезнала. А пияниците във вертепите и таверните демонстрираха готовност да бъдат черпени до безкрай и да погълнат неограничено количество алкохол, затова убедително и с подробности разказваха за много зелени планети, но… лъжкондреха.

В края на краищата Великия Спрут изгуби търпение и почти беше решил да се откаже от това безнадеждно начинание, когато в кабинета му влетя най-верният му съдружник, изпълнителят на най-отговорните задачи Мес. Той беше единственият, когото Великия Спрут допускаше до себе си по всяко време. Както обикновено, Мес увисна надолу с главата, загърна се с кожестите си криле и притвори голите си клепачи.

— Говори — разреши му Великия Спрут.

— Бъди здрав, Велики! — поздрави Мес. — Известен ли ти е някой си Двуглав Юл?

— Да — отвърна Великия Спрут. — Той е прочут, свободен пират. Поставяли сме му една от първите ни мозъчни машини.

— Той току-що се върна от Дълбокия космос.

— Така.

— Разбрал е, че търсим сведения за зелени планети.

— Така!

— Той знае нещичко за една зелена планета.

— Така!!

— Готов е да разговаря лично с теб.