Всъщност историята, която ще ви разкажа, започна точно в един такъв съботен ден, само че Атос и Арамис точно тогава бяха заети и единствено Портос тръгна да съпроводи Галя при посещението при дядо й. Денят беше прекрасен, слънцето грееше, а бяло-жълтеникави пухкави облаци, приличащи на разбита сметана, важно плуваха по бездънното синьо небе. Галя и Портос се носеха в галоп край шосето, наоколо се простираше Зелената долина (цветни градини, изумрудени пасбища, спретнати къщички и красиви беседки, прозрачни ручеи и сини като небето реки, пресечени от дъгообразни мостове), а срещу тях весело летяха стълбовете, обозначаващи километрите: 110… 111… 112… Прохладният вятър галеше сгорещените им лица, могъщите коне яростно пръхтяха, пръскайки гъста пяна, весело кученце се втурна след тях и изостана… И всичко това беше просто чудесно, особено ако се вземе под внимание, че на финала ги чакаха планини от топли златисти палачинки със всичките му сметани и сладка и запотените кани с благородния и светъл сайдер1, от който езикът изтръпва и сълзи изскачат на очите.
Изведнъж Галя прекъсна стремителния бяг; тя толкова рязко спря коня, че той се изправи на задните си крака. Портос измина още десетина метра, както беше засилен, и също спря.
— Какво има? — обърна се той на седлото си, за да попита.
Галя не отвърна. Свила вежди, тя учудено разглеждаше километричния стълб. Портос се приближи.
— Е-е? — отново попита той. — Какво се е случило?
— Виж… — шепнешком отговори Галя — Какво ли е това?
Той погледна. Стълб като стълб. Върху бялата емайлирана табелка с черно бяха изписани цифри: 160.
— Сто и шейсет — нетърпеливо каза той. — Кръгло число. И какво от това?
— Виж и гората отпред — прошепна Галя.
Портос видя, че по-нататък шосето наистина навлизаше в гъста, почти непроходима гора. Измежду сладостните видения на димящи палачинки и запотени чаши, изпълнили съзнанието му, нещо трепна. Без да каже нищо повече, Галя обърна коня и се понесе назад. Портос се спусна след нея. Те спряха до предния стълб. На бялата емайлирана дъсчица чернееха цифрите: 120.
— Сто и двадесет… — отново шепнейки, произнесе Галя. — И веднага — сто и шейсет… и веднага гора…
— Но какво става? — недоумявайки, възкликна Портос. — Значи излиза, че тук някъде са пропаднали 40 км от шосето!
— Не просто шосето, глупчо! — извика Галя и прекрасните й зелени очи се напяха със сълзи. — Пропаднала е половината Зелена долина, дядовата къща, разбираш ли?
— Не се разстройвай — измърмори Портос. — Може би това не е толкова страшно…
Те отново обърнаха конете и се върнаха до стълба в края на гората.
— Сто и шестдесет — каза Портос. — Ама че глупава шега!
— Това не е шега. Това не ти е да гъделичкаш китове. Тук става нещо страшно. Какво да правим сега?
Портос се замисли.
— Трябва да разкажем на Атос и Арамис — решително рече той. — Връщаме се.
— Не — категорично отсече Галя. — Ще продължим напред.
— Но нататък е само гора…
— Тъкмо ще видим какво има в нея.
Те пришпориха конете и, галопирайки, навлязоха в гората. В нея беше задушно и цареше здрач, копитата на конете звънко чаткаха по бетонната настилка, а километричните стълбове оставаха далече зад тях: 161… 162… 163… 164. „Гора и само гора-с досада си мислеше Портос, вглеждайки се в зеленикаво-черната тъмнина от двете страни на шосето. — Обикновена гора. Само си губим времето. По-скоро да се прибираме и да разкажем на Атос и Арамис, те са умни глави и ще измислят каквото трябва.“ Но той от опит знаеше, че момичето е упорито и надвива в споровете. И щом е така, по-добре да се примири… Точно в този момент усети нещо странно. Галопиращите коне незабелязано преминаха в тръс, после съвсем намалиха ход и още не беше успял да сподели с Галя това ценно откритие, когато могъщият му жребец се обърна настрани и застана напряко на пътя като вкопан.
— Хей! — учудено подвикна Портос — Какво ти е? Какви ги вършиш?
Жребецът мълчаливо завъртя глава.
— Може би се измори?
Жребецът подуши пътя и изпръхтя.
— Какво им става на конете? — разтревожено попита Галя.
Нейният кон отстъпваше назад, вдигаше глава нагоре, като че ли се дърпаше от нещо, и силни тръпки разтърсваха тялото му.