— Така!!!
— Довечера ще те чака на борда на своята «Черна Пирайя».
— О-хо…
Друг на мястото на Великия Спрут щеше да се чувства оскърбен от такава безцеремонна покана. Той, Великият, да се вдигне и отиде на гости у някакъв прост пират, който няма нищо друго освен нахалство и разнебитен звездолет! Но Великия Спрут, който беше носител на делови разум от висша степен, не се съобразяваше с етикета.
— Чудесно — изръмжа Великия Спрут. — Кажи му, че ще го посетим след залеза на Протубера.
Късно вечерта, когато кърваво-червената Протубера се скри зад острите върхове на Хребета на Страданията и на виолетовото небе остана само мъртвешки-синият диск на Некрида, дългият покрит ракетомобил на Великия Спрут се появи на космодрума. Ах, какви ли не кораби нямаше на главния космодрум на Планетата на Негодниците! Йонолети, атомолети, неутронолети, гравилети, летящи чинии, летящи тенджери, летящи бидони, летящи самовари, големи и малки, нови, току-що произведени, и стари, обезформени от метеоритни белези, кораби за нападение, кораби за защита, откровено-грозни космически линкори, настръхнали от смъртоносно оръжие и наужким беззащитни кораби-уловки, скрили смъртта в дълбоките си трюмове. Всъщност не се забелязваше ни най-малко движение между тези бронирани чудовища, тъй като екипажите им поголовно пиянстваха и играеха на кости в пристанищните кръчми.
Ракетомобилът на Великия Спрут прелетя над целия космодрум и спря в най-отдалечения му ъгъл пред огромно аспидночерно яйце. Защото именно това бе всяващата у всеки ужас «Черна Пирайя», зловещата бригантина на Двуглавия Юл. Четиримата страшни шесторъки телохранители на Великия Спрут едва бяха успели да изнесат носилката, в която лежеше той, когато прогърмя усиленият от тонколоните двоен глас на знаменития пират:
— Приветствам те, Велики! Очаквахте.
Перейки късите си криле и клатушкайки се на късите си лапи, Мес първи стъпи връз стълбичките на отворения люк; след него телохранителите качиха носилката на борда. Естествено, Великия Спрут можеше да се предвижва и сам, без странична помощ, но тъй като беше делови носител на разум висша степен, той смяташе за неразумно да изкушава низките страсти на известния пират. Носилката бе достатъчно благовиден предлог да има телохранители край себе си. А телохранителите на Великия Спрут, макар и не съвсем разумни, бяха свирепи същества и никой, дори такъв смел мъж като този двуглав мерзавец, не би посмял да си прави шегички в тяхно присъствие. Дори и заради милиарден откуп.
Двуглавия Юл прие гостите в шестоъгълната си каюткомпания с кръглата маса в средата и големия хладилник, върху който стърчеше чучело на някакво малко зверче.
Пиратът стоеше до стената срещу вратата, здраво стъпил на дългите си, широко разтворени, кльощави нозе и по навик поставил ръце върху кобурите на пистолетите, увиснали на бедрата му. Дясната му глава с черна превръзка на дясното око пушеше цигара, а очите на лявата му глава студено и безстрастно разглеждаха Великия Спрут.
Телохранителите поставиха носилката на масата, отстъпиха в ъглите и притихнаха. Мес потърси с очи по изрисувания с шахматно разположени червени и зелени квадрати таван нещо, за което да се закрепи, но като не откри такова, остана прав до Великия Спрут. Двуглавия Юл предложило глътка живачен коктейл, но Великия Спрут му отказа и само изръмжа:
— На въпроса, Двуглави.
— Щом желаеш, да минем направо на въпроса.
— Нуждая се от зелени планети — каза Великия Спрут. — Но не зная къде да ги намеря. Съобщиха ми, че на теб ти е известна една такава планета. Истина ли е?
— Истина е — отвърна лявата глава.
— Ти знаеш ли къде се намира тя?
— Зная.
— А дали това е точно зелена планета?
— Да, такава е.
— Кислород, хлорофил, вода, червена кръв?
— Всичко това го има. И още много други неща.
— Другото не ме интересува. Има ли там разумен живот?
— И то какъв!
— Чудесно. Колко искаш за координатите на тази планета?
Дясната глава на Двуглавия Юл изплю угарката и се засмя.
— Велики, кажи ми преди това, какво смяташ да правиш с нея.
— Това не те засяга.
Главите се спогледаха, после Двуглавия Юл сви рамене.
— Както искаш — каза лявата глава. — За координатите няма да ти взема скъпо, само сто хиляди. Но за останалото се сърди на себе си.
Великия Спрут, делови носител на разум висша степен, озадачено се вторачи в двуглавия пират и изръмжа:
— Какво имаш предвид?
— Чуй ме, Велики, няма какво да го увъртаме! Ти не помниш ли, че моята щурмова машина е направена по специална поръчка? Тя говори. Какво да се прави, това ми е слабостта — да си почеша езика, особено левия, и да послушам как плачат победените. Аз отлично съм запознат с далаверите, които кроите с Майстор Крег и се досещам какво ти е нужно от зелената планета. И, кълна се в пурпурната Протубера и синята Некрида, че напълно съм съпричастен към твоите стремежи, но…