— Нали си спомняш ония последни дни, когато Броей увеличи дажбите на своите съюзници хуманоиди? По този начин той им казваше: „Скоро вие ще бъдете прогонени от Периферията и ще трябва сами да се грижите за себе си.“
— Типично в досейдийски стил.
— Точно така. Ние винаги сме действали от презумпцията да постигнем такава многочисленост, че някои при всяко положение да оцелеят, независимо от обстоятелствата. По този начин искахме да създадем вид, който да се съхрани дори и без Чу… или без какъвто и да било друг град, чието единствено предназначение е производството на неотровна храна.
— Но винаги се намираше някаква по-могъща сила, която да ви провали.
— Постарай се Арич да разбере това.
Изберете ограниченото насилие, когато насилието не може да бъде избягнато. По-добре това, отколкото насилие, ширещо се като зараза.
Старшият служител на Съдебната арена, топчест и изпълнен с достойнство гауачин от клана на Надменните, посрещна Маккай на вратата на арената с признанието:
— С известно закъснение ви уведомявам, че някои от вашите свидетели бяха изключени от списъка на призованите.
Дарак — това беше името на служителя — сви рамене по гауачински и зачака.
Маккай надникна зад него към пресечения овал на входа на Съдебната арена, който представляваше долната част на аудиторията. Всички места бяха заети. Той бе очаквал подобни спънки от страна на Обвинението през този първи ден от хода на делото и погледна на думите на Дарак като на съдбоносно откровение. Приемаха неговия гамбит. Старшият служител всъщност бе сигнализирал за рискована атака от страна на онези, които направляваха действията на Кейланг. Очакваха Маккай да протестира. Той погледна към Арич, потънал в смирение, три стъпала над своя легум. Създаваше впечатлението, че се е подчинил напълно на условностите на арената.
„Правилата трябва да се спазват.“
Зад маската на лицето му се криеха древните традиции на Гауачинския Закон: Виновният е невинен. Правителствата неизменно са въплъщение на злото. Легалистите12 поставят своите интереси над тези на другите. Защитата и обвинението са брат и сестра. Съмнявай се във всичко.
Легумът на Арич щеше да получи думата пръв; Маккай бе избрал защитата. Той не се учуди, когато му казаха, че обвинението е поверено на Кейланг. Отговори на този ход с настояването един от тримата съдебни заседатели да бъде Броей. Това забави процедурата и Билдун реши да използва промеждутъка, за да изтръгне нещо ценно от агента си. Подходът му беше толкова прозрачен, че в първия момент Маккай заподозря опит за двойна заблуда.
— Гауачините се страхуват, че имаш на свое разположение подкрепата на кейлбан. Това е сила, която те…
— Колкото повече се страхуват, толкова по-добре.
Маккай се втренчи в обрамченото от екрана лице на Билдун, забелязвайки признаците на тревога. Джедрик бе права — няма нищо по-лесно от това да отгатнеш мислите на един недосейдиец.
— Но на мен ми казаха, че ти си напуснал Досейди въпреки кейлбаиския договор, който забранява…
— Нека си мислят каквото щат. Толкова по-добре.
Той наблюдаваше Билдун внимателно, със съвършено непроницаемо лице. Нямаше никакво съмнение, че и други следят този разговор. Време беше да разберат с кого си имат работа. Марионетката Билдун нямаше да разкрие онова, което призрачните сили искаха да научат. Но тъй или иначе те бяха наредили на началника му да дойде тук, на Тандалур, и особеното значение на този факт не можеше да бъде пренебрегвано. Шефът-панспечи на БюСаб беше използван като стръв. Точно това бе очаквал и Маккай.
Билдун прекъсна връзката, без да постигне целта си. Агентът бе направил необходимото, за да ги накара отново да му предложат кукла като стръв. А кукловодите продължаваха да се страхуват, че Маккай има кейлбан изцяло под свое разпореждане.
Без съмнение те се бяха опитали да разпитат кейлбана на Стената на Бога. Маккай се усмихна, като си представи как е протекъл разговорът им. Кейлбанът можеше само да им цитира клаузи от договора, а ако кукловодите се впуснеха в обвинение, той щеше да им отговори с гняв и да прекрати контакта. Думите му навярно щяха да бъдат толкова двусмислени, че те никога нямаше да разберат какво точно са чули. Вглеждайки се в търпеливо чакащия Дарак, Маккай разбра, че са изправени пред проблем — тези призрачни сили зад Арич. Ритуалът лаупук ги беше лишил от Мрег, а сега неговите съвети навярно щяха да им бъдат от полза. Маккай бе стигнал до извода, че „Мрег“ не е име, а титла, и не се съмняваше, че Арич оглавява списъка на възможните приемници. Арич бе получил подготовката си на Досейди, но не беше роден там. Във всичко това се съдържаше урок, който скоро целият Съюз на Разума щеше да научи.