Проверката на данните доведе до микросекунда забавяне и оттам до прекъсване на връзките с нейната информационна верига. Сведенията за подготовката бяха заличени. Джедрик не очакваше голяма предпазливост от онзи, който щеше да приеме този гамбит, но ненужните рискове не бяха част от плана й. Тя извади хрониращото устройство от терминала и го заключи в една от кутиите на картотеката, където то щеше да бъде унищожено заедно с останалите улики веднага щом жабите на Електора пъхнеха носа си вътре. Самотното синьо проблясване щеше да бъде ограничено от металните стени, а те самите да се нажежат до кървавочервено и да рухнат във формата на шлака и пепел.
В следващата фаза хората започнаха да извръщат главите си, когато минаваха покрай кабинета й.
Ах, тези точни и бързо ширещи се слухове!
Колегите й я отбягваха сякаш съвсем непринудено — случайно хвърлен поглед към събеседника от другата страна, задълбочено четене на някакъв материал, забързана походка с очи, приковани в дъното на коридора. Неотложна задача. Просто днес на никого не му оставаше време да спре и да размени две-три думи с Кейла Джедрик.
О, Небесно Було! Те са толкова прозрачни!
Един гауачин мина по коридора, загледан в срещуположната гола стена. Тя го познаваше — доносник на Електора. Какво ли щеше да доложи той днес на Броей? Джедрик гледаше гауачина и тайно ликуваше. До падането на нощта Броей щеше да научи кой е приел нейния гамбит, но примамката беше твърде малка, за да събуди алчността му. Той щеше да въведе информацията в компютъра си за всеки случай, ако евентуално му потрябва.
След гауачина по коридора мина и един човек. Беше зает с наместването на нагръдника си и това, разбира се, му попречи да погледне към Старшия Свързочник. Името на човека беше Драйджо. Едва вчера той се бе опитал да я ухажва, навеждайки се към нея над същото това бюро, за да демонстрира мускулите си под светлия работен комбинезон. Какво значение имаше, че Драйджо вече не гледа на нея като на евентуално завоевание? Безизразното му лице беше като дървена врата, здраво затворена и заключена.
Извърни главата си, глупак такъв!
Примигването на червената светлина върху монитора насочи вниманието й в съвсем друга посока. Това беше потвърждение, че някой е приел гамбита й, за което скоро щеше да съжалява. Данните заприиждаха върху екрана:
Доброто старо ОЕ!
Лошите новини винаги имаха свой собствен кодиран знак. Тя прочете останалата част от съобщението, предугаждайки всеки нюанс:
„След консултация с Мандата на Бога следните излишни функции бяха съкратени. Ако наименованието на вашата длъжност е подчертано, вие сте включен в съкращението.
Старши Свързочник.“
Джедрик стисна юмруци в изблик на престорен гняв, докато гледаше подчертаните думи. Целта беше постигната. ПП, доброто старо двойно П. Демополът и Свещената Конгрегация на Небесния Воал отново бяха нанесли удар.
Прикри радостта си с опита на истинска досейдийка. Всеки, който можеше да погледне по-надалеч, скоро щеше да забележи, че само хуманоидите са получили доброто старо двойно П. Сред бъдещите жертви нямаше нито един гауачин. Направилият това наблюдение трябваше да тръгне по умишлено оставената от нея следа. Уликите щяха да стават все повече и повече. Джедрик предполагаше, че може да отгатне кой ще разчете натрупалите се сведения и ще съобщи след това изводите си на Броей. Според нейния сценарий това бе задачата на Трия. Ала все още беше рано Трия да се съмнява в каквото и да е. Броей щеше да чуе онова, което желаеше Джедрик. Досейдийската игра на власт трябваше да се играе по правила и докато останалите успееха да ги научат, щеше да е твърде късно.
Тя не разчиташе на фактора, който Броей бе нарекъл „нестабилност на масите“. Религиозни брътвежи! Масите на Досейди не бяха стабилни само в определени отношения. Стига да се намереше разумно решение за техните най-съкровени подсъзнателни нужди, те ставаха предсказуема система с предсказуеми действия. Едно такова население можеше да се окаже изключително удобно за управниците. Именно това обясняваше съществуването на Демопола и Мандата на Бога. Лостовете на властта бяха нещо съвсем просто. Единственото, от което човек се нуждаеше, бе достъп до системата — достъп, чрез който всяко твое действие се докосваше до една по-различна реалност.
Броей щеше да реши, че той е мишената на нейната акция. Толкова по-зле за него.
Джедрик бутна стола си назад, изправи се и закрачи към прозореца, почти не смеейки да помисли докъде щеше да стигне резонансът от нейните действия. Забеляза, че куршумът на снайпериста не бе оставил върху стъклото дори и следа. Тези нови прозорци бяха много по-добри от старите, които се покриваха с матови ивици и драскотини само за няколко години.