Да! Да! Демополът е в мои ръце!
Богът бе изпълнен с увереност и излъчваше увереност.
Днес Той му показа ритуал, който Броей не бе виждал никога преди. Ритуалът бе само за гауачини. Наименованието му бе лаупук. Броей се запозна с всичките му кървави подробности и почувства правотата му със собствените си фибри.
Отговорност, изкупление — това бяха уроците на лаупук. Богът изрази одобрението си, когато Броей вникна в смисъла.
Те общуваха чрез думи, които Електорът изричаше в мислите си, но имаше и други мисли, до които той не можеше да достигне. Несъмнено Богът също криеше мисли, които не достигаха до Броей. Богът използваше хората, хората Го използваха. Божествено вмешателство с цинични обертонове. Броей бе научил ролята на Електора след дълго и мъчително чиракуване.
Аз съм твой слуга, Боже.
Броей се вслуша в Неговата препоръка и не каза никому за своето тайно причастие. Да се подчинява отговаряше на собствените му цели и очевидно на тези на Бога. Но понякога му се искаше да изкрещи.
— Вие, идиоти! Аз говоря с гласа на Бога!
Други Електори бяха правили тази грешка. И не след дълго бяха падали от власт. Опирайки се на опита на няколко поколения, бе стигнал до извода, че трябва да задържи властта си, ако иска някога да избяга от Досейди.
Във всеки случай глупаците се подчиняваха на неговите заповеди (и следователно на тези на Бога) без божествена намеса. Всичко вървеше добре. Всеки индивид представляваше сбор от помислите Му… и винаги внимаваше къде и кога се връща към най-интимните си мисли. Понякога Бог влизаше в него в тази тъмна стая-мехур без помощта на молитва или други приготовления. Бог можеше да надникне през очите на Броей по всяко време — кротко и тихо — наблюдавайки неговия свят и делата му през сетивата на един смъртен.
— Аз се грижа добре за моите слуги.
Топлата вълна на увереност, която премина тогава през Броей приличаше на топлината на Гралуза, когато все още беше малко дете, вкопчено в гърба на майка си. Това бяха топлина и чувство за сигурност, свързани с онзи дълбок спомен за времето в Гралуза, когато един огромен сиво-зелен мъжки гауачин сновеше във водата, поглъщайки онези от децата си, които не бяха достатъчно бързи и внимателни, за да се спасят.
Аз бях един от бързите.
Бясното подводно преследване бе научило Броей как да се държи с Бога.
Той потръпна в тъмнината на стаята-мехур. Да, законите Му бяха сурови. Въоръжен с този опит, Божият служител можеше да бъде в равна степен жесток, той можеше да превъзмогне познанието, че е едновременно и човек, и гауачин. Единственото желание на Броей бе да бъде истински слуга на Бога. И той се обърна мислено към своя бъдещ гост.
Пази се, Маккай. Бог ми каза кога ще дойдеш. Аз зная твоите намерения. Следвай строго предначертания си път, агенте. Ти рискуваш да си навлечеш гнева ми.
Бихейвиористичното6 инженерство във всичките си проявления винаги се изражда в безмилостна манипулация. Последствието от него е един чудовищен „масов ефект“, засягащ както манипулираните, така и манипулаторите. Основното предположение, че посредством манипулацията на индивидите могат да бъдат постигнати унифицирани поведенчески реакции, бе опровергано от много биологични видове, но никога толкова категорично както от гауачините с „експеримента Досейди“. Тук те успяха да изобличат „Софизма на Уолдън“, доказвайки абсолютната му неприложимост: „При всички биологични видове, които се възпроизвеждат чрез смесване на генетична информация (с произтичащата уникалност на новия индивид), всякакви опити за налагане на поведенческа матрица и унифицирани реакции се оказват фатални“.
Маккай мина през вратата-трамплин и, както му бяха казали помощниците на Арич, се озова сред пясъците на Досейди няколко часа след разсъмване. Той погледна нагоре, за да се сдобие с първи и непосредствени впечатления от Стената на Бога. Искаше му се да вникне в чувствата, които този затвор поражда у досейдийците. Разредената и леко сребриста мараня бе единственото нещо на небето. Остана разочарован. Слънчевият диск бе по-ясно очертан, отколкото бе очаквал, а от холографските снимки, които бе видял, знаеше, че лъчите на няколко звезди от трета величина нощем проникват през булото около планетата. Маккай не можеше да каже какво бе очаквал, че ще види тук, но този млечнобял воал някак не отговаряше на предварителните му представи. Може би бе прекалено тънък. Изглеждаше нереален, твърде безсилен за въплътената в него мощ.