През цялото време гущерът продължаваше да свири пронизително. Все така подсвирквайки, той се вмъкна в бърлогата на своята жертва.
„На Досейди нещата рядко са такива, каквито изглеждат“, бяха казали учителите на Маккай.
Запита се какво точно се бе случило пред очите му.
Подсвиркването бе спряло.
Гущерът и жертвата му сякаш напомниха на агента, както и го бяха предупредили, че времето не е достатъчно, за да го подготвят за всички изненади на Досейди. Той приклекна, за да разучи околната обстановка.
Малки животинки, подобни на насекоми, подскачаха по сенчестата ивица в основата на бялата скала. Зелени (цветове?) се отваряха и затваряха по стеблата на жълтите храсти. Земята навсякъде около него изглеждаше песъчлива и глинеста, но когато се взря по-отблизо, видя, че е осеяна с бледи синьо-червени жилчици. Обърна се с гръб към далечния град и отправи поглед към планините — пурпурно-сребриста линия на фона на също сребристото небе. В тази посока дъждовете бяха прорязали клисура. В дълбините й се мержелееше нещо тъмнозелено. Въздухът имаше горчив привкус.
Той още веднъж обходи с поглед околността, търсейки признаци за евентуална опасност. Но такива нямаше. Извади един апарат от комплекта си и се протегна нехайно, извръщайки се към Чу. Поглеждайки бегло уреда, откри наличието на сонобариера по посока на града. Сетне върна апарата на мястото му, почесвайки се разсеяно, за да скрие движението от евентуални наблюдатели. Птици летяха в сребърните висини над сонобариерата.
Защо ли е необходима? — зачуди се той.
Можеше да задържи дивите създания, но не и хората. Неговите учители му бяха казали, че бариерата спира насекомите и паразитите. Това обяснение му се струваше незадоволително.
Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Въпреки Стената на Бога слънцето жареше силно. Маккай се скри в сянката на скалата. Седейки, той хвърли поглед към малкия бял диск, прикрепен върху левия ревер на дрехата му: ОП40331-Д404. Това беше стандартният галач, нещо като лингва франка7 на Съюза на Разума.
„На Досейди се говори само на галач. Могат да доловят акцент в речта ти, но няма да те попитат на какво се дължи.“
Хората на Арич му бяха обяснили, че тази значка го определя като работник на свободно договаряне, с умения малко по-високи от средните в дадена област, но тъй или иначе като член на Трудовия Тръст и поради тази причина — подлежащ на разпределение и извън неговата професионална сфера.
„Това те поставя три йерархически стъпала над Периферията“ — бяха казали те.
Изборът си беше негов. Дъното на социалната система винаги разполагаше със свои собствени комуникационни канали, по които течеше информация, базирана на точни сведения, инстинкт, фантазии и онова, което умишлено се подаваше от върха. Каквото и да се бе случило тук, на Досейди, неговата същност щеше да се разкрие чрез протичащите в Трудовия Тръст подсъзнателни процеси. Попадайки в ТТ, агентът можеше да се добере до този издайнически информационен поток.
— Ще бъда тъкач — бе казал той, добавяйки, че това е негово хоби от много години.
Този избор развесели учителите му. Така и не успя да разбере причината за тяхното веселие.
„Това не е важно сега. Всяка професия е толкова добра, колкото и всички останали.“
Настояха да съсредоточи усилията си върху своето моментно занимание, както и над маниерите и обноските на досейдийците. И наистина агентът прекара един трескав период на Тандалур, след като Арич пожела (при това с най-разумни аргументи), че ще бъде най-добре неговият легум лично да посети Досейди. Ретроспективно аргументите си оставаха все така убедителни, но Маккай бе изненадан. Без да знае точно защо, той бе смятал, че ще му възложат не толкова ангажиращо наблюдение с определена апаратура и чрез възможностите на кейлбаните, които охраняваха тази планета.
Все още не знаеше как си представяха те задачата му да извади кестените от огъня, но очевидно гауачините очакваха точно това. На раздяла Арич бе загадъчно откровен:
— Ти си най-добрият шанс за спасение на Досейди и най-добрият шанс за нас да… бъдем разбрани.
Надяваха се техният легум да спаси Досейди и в същото време да оневини гауачините. Наистина задачата на легума бе да е в полза на своя довереник, но по всяка вероятност до този момент никога не се беше стигало до толкова странна ситуация — довереникът имаше пълната власт да унищожи една застрашена планета.
7
Смесен език, съставен от испански, френски и италиански думи, който се е говорил по Средиземноморието. — Б.пр.