Оправдание.
Къде можеше да бъде намерено то? В загадъчните мотиви, които бяха тласнали гауачините към този експеримент?
Дори и да се намереше такова оправдание, Досейди щеше да предизвика катаклизъм в Обединеното на Разума. Проблемът беше зареден с драматизъм. Повече от двадесет поколения човеци и гауачини щяха да изплуват на повърхността без никакво предупреждение! Тяхната самотна история щеше да гъделичка нервите на безброй живи същества. Всички възможности на езика щяха да бъдат използвани, за да бъде изстискана и последната капка емоционален заряд от това разкритие.
Както и да се оправдаваха гауачините, мотивите им щяха да предизвикат безкрайни разследвания и съмнения.
Защо бяха го направили? Каква е била съдбата на първите доброволци?
И човеците, и гаучаните щяха да обърнат поглед към собствените си предци. „Това ли се е случило с чичо Елфред?“ Семейните хроники на гауачинските кланове щяха да бъдат преровени. „Да! Ето тук има двама безследно изчезнали!“
Приближените на Арич признаваха, че този проект е дело на „един съвсем ограничен кръг хора“, които са го пазили в тайна. Били ли са съвсем нормални членовете на подобно гауачинско съзаклятие?
Вездесъщият гауачин никога не го оставяше да поспи по-дълго. Приведен над леглото му, Арич настояваше да се върне веднага на тренировъчния семинар, който трябваше да му помогне да оцелее на Досейди.
Този тренировъчен семинар! Заключените в съзнанието на всеки индивид предразсъдъци повдигаха много въпроси без отговор. Маккай се опитваше да разсъждава хладнокръвно, но винаги се намираше нещо, което да го извади от равновесие.
Как гауачините на Досейди бяха усвоили човешки емоционални характеристики? С каква цел човеците на Досейди копираха обществените договори на гауачините? Знаеха ли наистина досейдийците защо променят толкова често формите си на управление?
Любезността, с която бяха посрещнати тези чести въпроси, вбесяваше Маккай.
„Всичко ще ти стане ясно, когато опиташ Досейди на свой гръб.“
Най-накрая Маккай на свой ред започна да се държи предизвикателно.
„Истината е, че вие сами не знаете отговора на тези въпроси, нали? Надявате се аз да открия всичко вместо вас.“
Понякога информационният поток го отегчаваше. Докато слушаше как някой гауачин му разяснява вече известни факти за взаимоотношенията в Периферията, той установяваше, че вниманието му неусетно е привлечено от свободния за всички видове коридор, който минаваше покрай залата за инструктаж.
Веднъж Кейланг влезе и седна до стената, наблюдавайки го мълчаливо и жадно. Маккай почувства раздразнение, погледът й обгаряше сетивата му. Прииска му се синята метална кутия да е до него, но след като веднъж бе наметнал легумския плащ, тя бе върната в свещената й ниша. Той нямаше да я види повече, освен ако проблемът Досейди не попаднеше на Съдебната арена. Кейланг оставяше един от многото въпроси без отговор. Защо този опасен женски рийв навестяваше стаята без никаква явна причина? Допускаше, че са й разрешили да го наблюдава чрез апаратура за дистанционно следене. Защо бе избрала точно този момент да дойде лично? За да му даде да разбере, че е наблюдаван? Това бе свързано с причините, накарали гауачините да я обучават. Вероятно бяха изправени пред някакъв бъдещ проблем, който можеше да бъде решен само от рийв. Те го подготвяха, както бяха подготвили и него. Защо? Какво бе насочило гауачините към рийв? По какво се различаваше този женски екземпляр от останалите? Какви бяха гаранциите за неговата лоялност? Какъв беше „Рийвският облог“?
Подобни въпроси тласнаха мислите му в посока, която никога не бе проучвал достатъчно — какви хуманоидни способности бяха привлекли гауачините към него? Упоритата настойчивост? Предисторията на човешката правова система? Безусловният индивидуализъм на хуманоидите?
На тази загадка не можеше да бъде даден никакъв категоричен отговор, както и на въпросите, касаещи рийва. Нейното присъствие обаче продължаваше да го омагьосва. Маккай знаеше много факти за обществото на рийвите, неизвестни извън собствените им светове. В крайна сметка те бяха постоянни и ценни партньори в БюСаб. При изпълнение на общи задачи често се бе зараждало другарство, свързано с непосредствен обмен на информация. Бе запознат с размножителната им триада, а също и с обстоятелството, че не можеха да се ориентират предварително кой от триадата ще е способен да отглежда потомството. Това бе основополагащ камък в социалната им структура. Този член от триадата периодически се заменяше с друг от друга триада. Подобна организационна схема осигуряваше генетичната им дисперсия8 и, нещо не по-малко важно, благодарение на нея в тяхната цивилизация се изграждаха безброй неразрушими връзки. Всяка такава връзка бе свързана с изискването за решителна подкрепа в трудни моменти.