Джедрик отново се зае да го разпитва за нещата, които предполагаше, че той все още държи в тайна. Но случаят се оказа на негова страна — в стаята влетяха помощниците й, които настояха за предварителен оглед на новите оръжия. Явно имаха нужда от тях.
Малко по-късно двамата с Маккай отидоха до командния пост, а после на закуска в една столова в района на Развъдниците. През цялото време, докато се хранеха, той я обсипваше с въпроси за сраженията. На какъв периметър се водят? Може ли да види някои от пленниците? Използват ли се оръжията, за чийто модел бяха послужили апаратите от неговия комплект? На тяхна ли страна клони изходът от боевете?
Понякога Джедрик просто не обръщаше внимание на въпросите му. По-голямата част от отговорите й бяха кратки и разсеяни. Да. Не. Не. Да. Маккай разбра, че му отговаря едносрично, за да му подскаже, че трябва да я остави на мира. Отвличаше вниманието й. Предадоха й нещо важно и той го пропусна. Макар това да го ядоса, опита се да прикрие раздразнението си, мъчейки се да пробие стената от грижи и безпокойства. За негова изненада тя му отговори смислено, когато я попита за родителите на трите деца и за проведения там разговор.
— Тогава ти искаше да уточниш някакво конкретно място: „Отвъд…“ Отвъд какво?
— Това е нещо, което Гар смята, че не зная. Той си мисли, че единствено неговите фанатици-самоубийци разполагат с такъв доклад от Периферията.
Маккай се втренчи в нея, защото изведнъж му хрумна една странна идея. Той вече знаеше доста за Гар и Трия. На въпросите му за тях Джедрик отговаряше открито и дори често го използваше, за да изясни собствените си мисли. Но… фанатиците-самоубийци?
— Тези фанатици хомосексуалисти ли са?
Тя се нахвърли върху него.
— Какво те кара да мислиш така?
— Просто предположение.
— Какво значение има това?
— Отговори на въпроса ми.
— Да!
Маккай потръпна.
— Обясни ми! — каза тя заповеднически.
— Когато хуманоидите, поради някаква причина, престанат да се интересуват от оцеляването на своя вид, става относително лесно да бъдат накарани да направят малката стъпка до желанието за самозадоволяване.
— Да разбирам ли, че изводите ти са на базата на някакви исторически данни?
— Да.
— Пример?
— С редки изключения примитивните хуманоиди от родово-племенната епоха са сформирали от своите хомосексуалисти отчаяни бойни отряди. Тези отряди са били използвани в краен случай, а участниците в тях са се сражавали като берсеркери9, надявайки се и дори искайки да загинат.
Джедрик го накара да й обясни понятието берсеркери и с поведението си му подсказа, че му вярва. Известно време тя остана погълната в размисъл и след това запита:
— Как се справя вашият Обединен Разум с тези отклонения?
— Полагаме големи грижи да насочим всички естествени сексуални разновидности към конструктивни дейности, свързани с оцеляването. Стремим се да ги предпазим от онези фактори, които могат да ги тласнат към деструктивно поведение.
Едва по-късно Маккай се сети, че Джедрик не му бе отговорила на въпроса: отвъд какво? Но тя вече го водеше енергично към залата за съвещания, където се бяха събрали повече от двадесет хуманоиди, включително и двамата родители, изготвили картата за разположението на силите на Гар и Трия. Той си даде сметка, че не знае дори имената им.
Фактът, че не познаваше повечето от присъстващите по име и физиономия, го поставяше в неизгодна позиция.
Те, разбира се, бяха наясно към кого се обръщат, но често движенията им оставаха толкова неуловими, че той рядко успяваше да се ориентира точно. Тъй или иначе, Маккай откри необходимия му ключ. Хората около масата възприемаха колегите си като съответни способности и компетентност, които могат да разрешат определен проблем. И въпросът не беше в това, че прикриват емоциите си, те просто ги управляваха, В нито един от пластовете на съзнанието им не съществуваха емоционални затъмнения от рода на любов и приятелство. Подобни неща само подкопаваха тяхната сила. Всичко в залата бе подчинено на строгия постулат quid pro quo10. Маккай, замаян от многобройните въпроси, които летяха около него, знаеше, че разполага с един-единствен истински актив — той беше ключ, който можеха да използват, за да проникнат през Стената на Бога. Много важен ключ, но за нещастие, според тях, собственост на идиот.
Сетне те поискаха от него информация за фанатиците-самоубийци. Изцедиха го до последната капка като дете, което е трябвало да декламира пред възрастните; а когато дойде време за обсъждане на важните въпроси, го изпратиха да си върви в стаята.