Чудовището излая. И се затътри към нея. Пластовете от мазнина се тресяха при всяко негово движение.
Гант запълзя, без да изпуска от очи приближаващия се слонски тюлен. По заскрежения под оставаше кървава следа и издаваше пътя й.
Насочил автомата си напред, Монтана влезе в пещерата.
Гант не се виждаше никъде.
Той забеляза кървавата диря, която водеше надясно зад голяма ледена скала.
Тръгна по нея, заобиколи я и натисна спусъка. Не улучи нищо. Гант я нямаше. На земята лежеше само автоматът й.
Монтана се обърна.
Къде, по дяволите, беше тя?
Либи видя Монтана да излиза иззад скалата.
Седеше пред хоризонталната цепнатина и се държеше с две ръце за корема. Бе напрегнала всичките си сили, за да се изправи на крака и да се върне от лявата страна на цепнатината без да оставя следа.
Монтана се усмихна и бавно се запъти към Гант. Застана пред нея с гръб към пещерата.
— Ти си гадно копеле! — каза младата жена.
Лий сви рамене.
— Това дори не е извънземен кораб и ти въпреки всичко продължаваш да ни избиваш — прибави Либи, като гледаше към нещо зад него.
— Вече не става въпрос за кораба, Гант. Ти знаеш прекалено много за ГРК. И затова не мога да те оставя жива.
Тя вдигна очи към лицето му.
— Прави каквото знаеш.
Монтана вдигна автомата си и понечи да натисне спусъка, но тогава в пещерата отекна смразяващ рев.
Лий се завъртя точно навреме, за да види огромния мъжки тюлен, който се приближаваше към него. Земята вибрираше под невероятната му тежест.
Гант използва случая и се претърколи обратно през цепнатината.
Чудовището измина разстоянието до Монтана само за няколко секунди.
Сержантът се прицели и стреля.
Ала тюленът бе прекалено голям и прекалено наблизо.
Животното със страшна сила блъсна Лий в стената и от тялото на морския пехотинец изригна кръв.
Гант бавно и мъчително се изправи на крака и надникна навън през цепнатината.
Слонският тюлен измъкваше кучешките си зъби от корема на Монтана. Той се свлече на земята. Чудовището триумфално застана над жертвата си.
Внезапно Либи чу Лий да простенва.
Все още беше жив.
Тюленът се наведе над него и откъсна парче плът от гърдите му.
Скофийлд влезе в радиозалата на ниво А точно в десет часа. Реншоу и Кърсти го последваха. Седна зад радиопулта и включи микрофона.
— Внимание, „Макмърдо“. Внимание, „Макмърдо“. Тук Плашило. Чувате ли ме?
Отговор не последва.
Лейтенантът повтори.
Пак нищо.
После изведнъж чу пращене:
— Плашило, тук Ромео, чувам те. Докладвай.
Ромео, помисли си Скофийлд. Това бе позивната на капитан Харли Роуч, командир на пети разузнавателен взвод. Бяха се срещали няколко, пъти. Бе с шест години по-възрастен от Шейн, добър офицер и прочут сваляч, откъдето и позивната му „Ромео“.
Нещо повече, той бе морски пехотинец. Скофийлд се усмихна.
— Ромео — облекчено каза лейтенантът. — Положението е следното: обектът е овладян. Повтарям, обектът е овладян. Понесохме тежки загуби, но обектът е наш. — Обектът, разбира се, бе полярната станция „Уилкс“. Той въздъхна. — Какво става с теб, Ромео, къде си?
— Плашило, в момента изчакваме на около километър и половина от обекта…
Скофийлд рязко вдигна глава.
Километър и половина…
— … и имаме заповед до второ нареждане да останем тук. Наредено ни е в никакъв случай да не влизаме в станцията.
Шейн не можеше да повярва на ушите си.
Съвсем наблизо имаше морски пехотинци. Само на километър и половина. Първият му въпрос беше…
— Ромео, откога сте там?
— Хм, от около трийсет и осем минути, Плашило.
Тридесет и осем минути. Разузнавателен взвод на морската пехота от половин час чакаше пред „Уилкс“.
Внезапно слушалката му — а не високоговорителите на радиостанцията — изпращя.
— Плашило, трябва да поговорим само двамата.
Скофийлд изключи радиостанцията. Роуч използваше секретния канал на морската пехота.
— Ромео, какво правиш, по дяволите?
Невероятно. По време на битката с Тревър Барнаби, при полярната станция „Уилкс“ беше пристигнал цял американски взвод и бе чакал навън.
— Плашило, тук е истински цирк. Морски пехотинци. Зелени барети14. Мамка му, те са отцепили район с диаметър един километър. Главното командване и Съветът на началник-щабовете пратиха всички свободни части при станцията. Но когато стигнахме тук, ни наредиха да чакаме до пристигането на взвод тюлени. Плашило, имам ясна заповед: ако някой от хората ми се приближи до станцията преди тюлените, трябва да го застрелям.