— Какво?
— Че протакат преговорите. Бавят ги. Бавят ги нарочно, защото чакат някаква информация. И прекъсват заседанието, за да могат да разговарят, със своето разузнаване и да актуализират данните по плана си. А какъвто и да е той, от него може да зависи съществуването или пълното разпадане на НАТО.
Лъскава черна глава безшумно се появи на повърхността. Зловеща глава, с две тъмни, безжизнени очи от двете страни на тъпата лъщяща муцуна.
Няколко секунди по-късно до първата изплува и втора глава, и двете животни любопитно започнаха да наблюдават хората на ниво Д.
Двете косатки в басейна на полярната станция „Уилкс“ бяха доста малки екземпляри, въпреки че всяка от тях тежеше близо пет тона и бе дълга поне четири и половина метра.
След като лейтенант Скофийлд и двамата водолази се оказаха безинтересна гледка, китовете-убийци започнаха да кръжат около полупотопената камбана в средата на басейна.
Движенията им бяха странни, почти координирани. Когато единият погледнеше в едната посока, другият гледаше в противоположната. Сякаш търсеха нещо, нещо конкретно…
— Търсят Уенди — каза Кърсти, вперила очи в тях от външния коридор на ниво В. Гласът й прозвуча безизразно и студено — необичайно дрезгаво за дванадесетгодишно момиче.
Бяха изтекли почти два часа от пристигането на разузнавателния взвод в „Уилкс“ и Скофийлд бе на ниво Д — готвеше се да прати двама от хората си с водолазната камбана, за да открият какво се е случило с Остин и другите.
Когато косатките бяха изплували на повърхността, Кърсти наблюдаваше лейтенанта и водолазите. Зад пулта на лебедката до нея стояха други двама морски пехотинци.
Те й харесваха. За разлика от по-възрастните, които само бяха изсумтели в отговор на поздрава й, по-младите се държаха приятелски с нея. Едната беше жена.
Ефрейтор Елизабет Гант бе дребна, жилава и автоматът й MP–5 като че ли се бе сраснал с дясната й ръка. Под каската и сребърните-огледални очила се криеше интелигентна и привлекателна двадесет и шест годишна Нейната позивна, „Лисица“, бе комплимент от страна на колегите й. Либи Гант погледна бавно обикалящите в басейна косатки.
— Уенди ли? — попита тя и наведе очи към малкия черен тюлен, който лежеше до нея. Уенди нервно отстъпи от ръба — явно се опитваше да избегне срещата си с двата кита, които плуваха на дванадесет метра под нея.
— Не я обичат много — отбеляза Кърсти.
— Защо?
— Малки са — поясни момичето. — Малки мъжки. Не обичат никого. Като че ли трябва да докажат нещо — че са по-големи и по-силни от другите животни. Типични момчета. Косатките из тези райони се хранят главно с малки ракоядни, но преди два дни тия тук видяха Уенди да плува в басейна и оттогава постоянно идват насам.
— Какви са тези ракоядни? — попита иззад пулта на лебедката Холивуд.
— Друг вид тюлени — отвърна Кърсти. — Големи и тлъсти. Косатките ги изяждат на три хапки.
— Ядат тюлени? — искрено се изненада Тод.
— Аха.
— Леле. — Едва завършил гимназия, Холивуд не можеше да твърди, че обича книгите и науката. Училището здравата го бе измъчило. Беше постъпил в морската пехота само две седмици след завършването си и смяташе, че това е най-умното решение в живота му.
Той погледна Кърсти, за да прецени ръста и възрастта й.
— Откъде знаеш всички тия неща?
Тя срамежливо сви рамене.
— Много чета.
— О!
Застанала до него, Гант тихо се засмя.
— На какво се хилиш? — попита Холивуд.
— На теб — усмихнато отвърна Либи. — Просто си помислих, че и ти четеш много.
Тод вирна брадичка.
— Ами чета, да.
— Естествено.
— Наистина чета.
— Комиксите не се броят, Холивуд.
— Не чета само комикси.
— А, да, забравих безценния ти абонамент за „Хъстлър“.
Кърсти се подсмихна.
Той забеляза и се намръщи.
— Ха-ха. Да, ама поне знам, че няма да стана професор, тъй че не се опитвам да бъда нещо, което не съм. — Тод повдигна вежди. — Ами ти, Дороти, ти опитваш ли се да бъдеш нещо, което не си?
Либи леко спусна очилата си и небесносините й очи тъжно го погледнаха.
— Разкарай се, Холивуд.
Кърсти се обърка. Когато по-рано я запознаха с Гант й казаха, че истинското й име е Либи, а позивната й е „Лисица“. След няколко секунди момичето невинно попита:
— Защо Холивуд те нарече Дороти?
Младата жена не отговори. Продължи да гледа басейна и само поклати глава.
Кърсти се завъртя към Тод. Той сви рамене.
— Всеки знае, че Дороти4 е обичала най-много плашилото, повече от всички други. — Холивуд се усмихна, сякаш това обясняваше всичко и се върна към работата си. Кърсти нищо не разбра. А Гант просто стоеше облегната на перилата, вперила очи в косатките и не обръщаше внимание на колегата си. Двата кита все още търсеха Уенди. За миг единият като че ли забеляза Либи и спря. Наклони глава настрани и я погледна.