— На каква дълбочина възнамерявате да се спуснем, господин лейтенант? — попита Гант и вдигна очи от сините таблетки в дланта си.
Скофийлд сериозно я погледна.
— Искам да открия какво има в оная пещера.
Дълбоко замислен, лейтенантът енергично крачеше по кръглия външен тунел на ниво Б.
Събитията се развиваха прекалено бързо.
Френската атака го беше навела на някои мисли. Щом Франция бе решила да открадне онова, което лежеше под полярната станция, същото най-вероятно бяха готови да сторят и други страни.
И ако някой възнамеряваше да нападне „Уилкс“, той щеше да го стори съвсем скоро — преди да пристигнат многочислени американски сили.
Следващите няколко часа щяха да са от изключителна важност.
Скофийлд се опитваше да не мисли за това. Имаше достатъчно друга работа, която трябваше да свърши.
След битката с французите, оцелелите учени в „Уилкс“, петима — трима мъже и две жени — се бяха върнали по стаите си на ниво Б. Лейтенантът се надяваше сред тях да има лекар, който да помогне на Самурай.
Дрехите му все още бяха мокри, но това не го тревожеше. Подобно на другите морски пехотинци във взвода, под униформата си той носеше термичен неопрен, обичаен за разузнавателните части, действащи в арктически условия.
В този момент от дясната му страна се отвори врата и в коридора изригна облак пара. От него се появи гладко черно тяло.
Уенди.
От тюлена се стичаше вода. Той погледна Скофийлд с типичната си за вида му усмивка.
След него излезе Кърсти. Банята. Тя видя лейтенанта и се усмихна.
— Здрасти — каза момичето. Носеше сухи дрехи и влажната му коса бе разрошена. Шейн предположи, че Кърсти току-що е взела най-горещия душ през живота си.
— Здравей — отвърна той.
— Уенди обожава банята — кимна към тюлена Кърсти. — Обича да се плъзга под струята.
Скофийлд сподави смеха си и погледна малкото черно животно. Уенди бе спасила живота му. В меките й кафяви очи блестеше разум.
Той се обърна към момичето.
— Как си?
— Вече съм по-добре.
Шейн кимна. Премеждието в басейна очевидно не беше оставило сериозни следи. Децата бързо преживяваха такива неща. След падане сред свирепи китове-убийци, един възрастен човек щеше да се нуждае от по-продължителна терапия.
Трябваше да отдаде дължимото на Бък Райли. Сержантът я бе изтеглил на подвижния мост, след като Кърсти се беше измъкнала от водата с помощта на магнитната кука на Скофийлд и бе останала с него до края на битката.
— Чудесно — каза той. — Знаеш ли, ти си издръжлив хлапе. Трябва да постъпиш в морската пехота.
Момичето просия. Лейтенантът кимна към тунела.
— Натам ли си?
— Да — потвърди Кърсти и закрачи до него. Уенди зашляпа с плавници след тях. — Къде отиваш? — попит детето.
— Търся майка ти.
— О — неочаквано тихо рече Кърсти. Скофийлд хвърли поглед към нея. Тя беше забила очи в пода. Шейн се зачуди какво означава това.
Последва неловко мълчание и той реши да промени темата на разговора.
— Е, хм, на колко години каза, че си? На дванайсет?
— Аха.
— Това прави, хм, седми клас, нали?
— Ммм.
— Седми клас — повтори Скофийлд. Вече съвсем не знаеше какво да каже. — Предполагам, че в такъв случай трябва да помислиш за бъдещата си професия.
Въпросът като че ли ненадейно я оживи.
— Да — сериозно отвърна Кърсти, като че ли напоследък мислите за бъдещата й професия ужасно я обременяваха.
— Каква искаш да станеш, когато завършиш училище?
— Преподавателка. Като баща ми.
— Какво преподава баща ти?
— Преподаваше геология в един голям колеж в Бостън — каза Кърсти. — Харвард — важно прибави тя.
— А ти какво искаш да преподаваш? — попита Скофийлд.
— Математика.
— Математика ли?
— Много ме бива по математика — едновременно засрамено и гордо сви рамене момичето. — Татко ми помагаше с домашните. Казваше, че съм много по-добра от повечето други деца на моята възраст и понякога ме учеше на неща за по-големите. Интересни неща, които се учат в горните класове. А понякога ми показваше работи, дето изобщо не се преподават в училище.
— Страхотно — рече Скофийлд, искрено заинтригуван. — Какви по-точно?
— А, нали знаеш. Числови редове, диференциали, интеграли…
— Диференциали, интеграли… Числови редове… — удивено повтори лейтенантът.
— Нали разбираш, като числата на Фибоначи5. Такива неща.