Съвременният човешки живот на земята датира от по-малко от три милиона години, нали така? От историческа гледна точка, това не е много време. Ако приемем земната история за двайсет и четири часа, човешкото присъствие възлиза на около девет секунди. А самият Homo sapiens се е появил преди по-малко от сто двадесет и пет хиляди години. Което се равнява на около секунда.
Скофийлд внимателно я наблюдаваше. Сара Хенслей бе възбудена и говореше бързо. Беше в стихията си.
— Според палеонтолозите, за еволюцията на бозайниците, а оттук и за еволюцията на човешкия живот, са допринесли много фактори. Съответното разстояние до слънцето, съответната температура, съответната атмосфера, съответното съдържание на кислород в атмосферата и разбира се, изчезването на динозаврите. Всички знаем теорията на двамата Алварес10, според която в земята се блъснал астероид и унищожил всички динозаври. Бозайниците се появили от мрака и заели мястото си на господари на света. Има свидетелства, че през последните седемстотин милиона години на планетата са паднали поне още четири такива астероида.
— Астероиди? — повтори Скофийлд.
— Да. Сър Едмънд Хали11 предполага, че цялото Каспийско море се е образувало вследствие падането на астероид преди стотици милиони години. Алекзандър Бикъртън, прочутият новозеландски физик, преподавал на Ръдърфорд12, допуска, че леглото на целия южен Атлантически океан между Южна Африка и Южна Америка някога е представлявало огромен кратер, образуван от удар на гигантски астероид преди повече от триста милиона години.
Ако приемем, както постъпваме в случая с динозаврите, че с всеки от тези катаклизми е загивал по един вид, можем само да се запитаме какви други видове са били унищожени. През последните години неколцина учени, най-известният от които е Джоузеф Соренсън от Станфорд, развиха хипотезата, че някой от тези видове може да е бил човешки.
Скофийлд погледна другите морски пехотинци на платформата. Увлечени от разказа на Сара, всички внимателно я слушаха.
— На всеки двайсет и две хиляди години — продължи тя, — вертикалната ос на земята се накланя средно с половин градус. Соренсън смята, че преди около четиристотин милиона години, земята е била наклонена под приблизително същия ъгъл както днес. Освен това, тогава тя не е била по-отдалечена от слънцето, така че е имало аналогични средни температури. Ледените ядра като онези, които изследваме в „Уилкс“, показват, че въздухът е представлявал смес от кислород, азот и водород в съотношения, много близки до съвременните. Разбирате ли? Съчетанието от фактори е същото като сегашното.
Скофийлд чувстваше, че постепенно започва да вярва на думите й.
— Пещерата е на петстотин метра под морското равнище, с други думи, на седемстотин и петдесет метра под средното равнище на Антарктида. Ледът долу е на четиристотин милиона години. Ако се е издигнал от още по-дълбоко при земетресение или нещо подобно, може да е много, много по-стар.
Според мен, онова, което са открили Остин и другите, е замръзнало много отдавна. Адски отдавна. Може да е извънземно, но може и да е човешко, от цивилизация, съществувала на планетата преди милиони години. И в двата случая, лейтенант, това ще е най-голямото палеонтологическо откритие в историята и аз искам да го видя.
Тя замълча и дълбоко си пое дъх.
Скофийлд не каза нищо.
— Лейтенант — тихо рече Сара, — това е животът ми. Целият ми живот. Чакам това откритие от…
Шейн любопитно я погледна и Хенслей спря, усетила, че иска да я попита нещо.
— Ами дъщеря ви?
Палеонтоложката наклони глава. Не бе очаквала този въпрос.
— Ще я оставите сама, така ли? — продължи Скофийлд. Тук е в безопасност — спокойно отвърна Сара и се усмихна. — С вас е в добри ръце.
До този момент Шейн не беше виждал усмивката й. Лицето й грейна и озари цялото помещение.
— Освен това ще мога да разпозная нашите водолази — прибави Хенслей, — които…
Лейтенантът вдигна ръка.
— Добре, убедихте ме. Вървете. Но с наш акваланг. Не знам какво се е случило с вашите хора, обаче имам отвратителното предчувствие, че онова нещо долу е чуло шума от дишането им и не искам същото да се повтори с нас.
— Благодаря ви, лейтенант — сериозно отвърна Сара. — Благодаря. — После свали от шията си лъскавия сребърен медальон и му го подаде. — По-добре да не се спускам с това. Бихте ли ми го пазили, докато се върна?
Скофийлд го взе и го прибра в джоба си.
— Естествено.
В този момент от басейна внезапно се разнесе шум. Шейн се завъртя тъкмо навреме, за да види огромна тъмна сянка, заобиколена от облаци бяла пяна.
10
Уолтър Алварес (1911–1988), американски физик, нобелист (1968) и неговият син, геологът Уолтър Алварес (р. 1940). — Б.пр.