— Имам още по-добра идея — отвърнах и си събрах нещата. — Знам едно място, където никой няма да ни намери.
Заведох го в Бруклин, в салона за красота на снаха ми Денийз. Тя затвори, извади отнякъде картонени чинии и се преместихме в стаята на фризьорките отзад, където, далеч от миризмите на боя и лак за коса, си устроихме угощение с поизстиналото, но все още вкусно ragu Bolognese[4].
— Имаш нюйоркски акцент — отбеляза Чад, след като известно време си разказвахме истории за луди клиенти. — Досега не бях обърнал внимание.
Свих рамене:
— Аха, ще го чуеш по телевизията в поне десет хиляди полицейски сериала.
Чад се разсмя.
— Тук Джиана си е на своя територия, затова се отпуска — обясни Денийз.
Не казах нищо повече. Какво като беше забелязал? Акцентът ми винаги се проявяваше, когато бях в компанията на роднини или приятели, когато бях свалила гарда и се чувствах повече като онова мое някогашно „аз“.
— Симпатичен е — продължи да се закача с мен Чад, като преувеличи собствения си акцент. — Знаете, че и аз имам.
— Тя много добре успява да скрие своя — обади се пак Денийз. Платиненорусата й коса с яркорозови връхчета беше сплетена майсторски на множество плитки. Имаше халки на носа и на веждата, а лявата й ръка бе татуирана от китката до рамото. Освен това беше бременна в петия месец и тъкмо започваше да й личи. Бях много развълнувана, умирах от нетърпение да стана леля.
Телефонът в чантата ми иззвъня и се пресегнах към плота, за да го изровя. Може би Лей все пак имаше нужда от мен. Не се бе пошегувала, когато ми каза за работното време, преди да ме назначи. Случваше се да ме потърси дори в два сутринта в събота или в неделя, но винаги се радвах да я чуя, защото ми се обаждаше само когато бе наистина надъхана за нещо.
Погледнах екрана на смартфона си, но не разпознах нюйоркския номер и тъкмо щях да оставя гласовата поща да се включи, когато реших да позабавлявам Чад още малко с акцента си.
Вдигнах и с най-естественото си произношение заявих:
— Офисът на Джиана Роси. С какво мога да ви помогна?
Отвърна ми тишина, а после…
— Джия.
Дъхът ми спря — толкова ме разтърси начинът, по който Джакс изрече името ми. Звучеше по същия начин, когато бяхме любовници и се обаждаше просто да чуе гласа ми.
— Кажи нещо — подкани ме дрезгаво.
Окуражена от вида на шокираното си изражение в безмилостното огледало отсреща, отговорих с хладно спокойствие:
— Откъде имаш този номер?
— Стига! — сопна ми се Джакс. — Говори както ми говореше преди. Като истинската Джия.
— Ти ми се обади.
Едва чуто измърмори нещо, а след това добави:
— Да се видим утре за обяд.
— Не.
Станах от стола и тръгнах към предното помещение на фризьорския салон.
— Да, Джия. Трябва да поговорим.
— Нямам какво да ти кажа.
— Тогава ме слушай.
Потърках с върха на токчето си пукнатина в една от плочките на пода. Денийз тъкмо бе започнала да печели от салона и искаше да направи ремонт. Но мястото и така имаше свеж и приятен облик. Снаха ми хитро бе наблегнала на страхотните винтидж плакати на момичета по стените и на ретро обзавеждането, които отвличаха вниманието от дребните недостатъци.
Божичко, как ме объркваше Джакс! Разпиленият ми ум подскачаше от мисъл на мисъл без цел и посока.
Опитах да се съсредоточа върху мъжа, който ме подлудяваше.
— Ако дойда с теб на обяд, ще ме оставиш ли на мира след това?
— Не мога да ти обещая.
— Тогава отказвам поканата — отсякох. — Нямаш право да нахълтваш в живота ми по този начин. Нямаш работа в моите дела. Не бива да се месиш…
— По дяволите. Тогава не знаех, че си влюбена в мен, Джия.
Стиснах очи от болката, която запалиха в мен тези негови думи.
— Ако е така, значи изобщо не си ме познавал.
Затворих телефона.
5
— Открих нещо, което свързва Пембри с клана Рътлидж — побързах да съобщя на Лей в петък сутринта. Хванах я още щом пристигна в офиса и я последвах, докато вървеше към кабинета си. — Статия в списание „Еф Ес Ар“[5].
Шефката ми хвърли поглед.
— Откога си тук?
— От около половин час.
Но бях заспала късно. Трудно ми беше да се унеса и се занимавах с „домашното“ си. Трябваше да разбера защо Джакс се набърква отново в живота ми и как да се освободя от него.
Не очаквах да получа извинение или обяснение. Нямах намерение да се сприятелявам с него. Не исках да си оставям поводи за надежда, защото вече ми беше болезнено ясно, че все още съм влюбена в него. А и Джакс започваше да се досеща за това.
5
Full-Service Restaurant — американско специализирано списание за ресторантьорския бизнес. — б. пр.