— Ще те убия! — заплаши го Ив. Когато дочу звука от двигателите, които набираха мощ и усети вибрациите, които означаваха, че совалката всеки момент ще излети, тя реши да прегризе предпазния колан. Изкрещя в ухото на Рурк:
— Отказвам да летя с това чудо! Кажи на пилота да изключи двигателите!
— Прекалено късно е, скъпа. — Той я притисна към себе си и долепи устни до тила й. — Успокой се, Ив. Повярвай, че междупланетното пътешествие е по-безопасно от шофирането на автомобил в центъра на Ню Йорк.
— Дрън-дрън! О, Господи! — Тя затвори очи, когато двигателят изрева. Совалката се стрелна право нагоре и Ив се почувства така, сякаш мощна сила я дърпа обратно към земята. После притеглянето като че я прилепи към гърдите на Рурк.
Едва след няколко секунди Ив откри, че болката в белите й дробове е предизвикана от факта, че досега е сдържала дъха си. Изпусна го, после си пое въздух като гмуркач, който изплува от голяма дълбочина.
Каза си, че поне още е жива, което беше истинско постижение. А сега трябва да изпълни обещанието си и да убие този негодник Рурк. Едва в този миг осъзна, че вече не е завързана, че отгоре на всичко, ризата й е разкопчана, а дланите на съпруга й са върху гърдите й.
— Да не си въобразяваш, че ще се любя с теб, след като…
Рурк безмълвно я обърна с лице към себе си. Тя забеляза закачливите пламъчета в очите му и усети нарастващата му страст, сетне устните му докоснаха зърната й.
— Подлец! — усмихнато промърмори и притисна главата му към себе си, за да го насърчи.
Все още не можеше да повярва, че ласките му успяват да я възбудят толкова много, да я накарат да изпита неописуемо удоволствие, да се чувства като перце, понесено от вятъра. Притисна се още по-силно към него и забрави за всичко, освен за устните му, които изгаряха като парещи въглени плътта й.
Отпусна се на плътния мек килим, привлече Рурк върху себе си и прошепна:
— Обладай ме. — Заразкопчава ризата му, изгаряйки от нетърпение да докосне мускулестата му гръд. — Побързай, скъпи.
— Разполагаме с много време. — Той отново зацелува стегнатите й гърди, които беше затоплил с дланите си. — Искам да усетя вкуса ти.
Устните му се плъзнаха по шията й и все по-надолу с неописуема нежност, доставяща удоволствие и на двама им. Усети как Ив затрепери и по кожата й избиха капчици пот. Тялото й се загърчи, тя нададе стон, когато любимият й смъкна джинсите й и разтвори бедрата й, сетне езикът му докосна най-съкровеното й място.
— Още! — прошепна тя и Рурк се подчини. Искаше му се да я погълне цялата. Смътно осъзнаваше, че единствено в неговите прегръдки Ив се отпуска напълно и позволява на страстта да я завладее до умопомрачение.
Тя лежеше с разперени ръце и тялото й още потръпваше от изживяното удоволствие, когато Рурк я облада.
Младата жена повдигна клепачи и се втренчи в очите му, които не бяха замъглени от страстта. Рурк беше господар на положението, умееше да упражнява пълен контрол над чувствата си. Тя изпита непреодолимо желание да го извади от равновесие, да го накара да забрави всичко друго, освен нея, да сломи волята му. Не искаше да бъде безпомощна играчка в ръцете му.
— Още! — прошепна отново и обви бедра около кръста му, за да го накара да проникне по-дълбоко в нея. Притегли главата му и впи зъбите си в прекрасно очертаните му устни. Рурк сви дланите си в юмруци и усили ритъма, докато изведнъж му се стори, че сърцето му ще се пръсне. Тя се беше вкопчила в него, забиваше нокти в гърба, в раменете, в бедрата му. Болката сякаш подсилваше страстта му.
Усети как тялото й отново се загърчи, мускулите й го стегнаха като в юмрук. Мислено повтаряше една единствена дума: „Отново! Отново! Отново!“, докато обладаваше любимата си жена и с устни, притиснати върху нейните, заглушаваше гърлените й стенания.
Почувства как Ив се напряга. Притисна лице към косата й, и след последен мощен тласък достигна върховното удоволствие. Отпусна се върху нея, сърцето му биеше лудо, виеше му се свят. Стори му се, че жената под него е като гладката повърхност на спокойна река.
— Не бива да продължаваме в този дух — задъхано промълви Ив след минута. — Има опасност да се унищожим взаимно.
Въпреки че се чувстваше безкрайно изтощен, Рурк отговори през смях:
— Във всеки случай краят ни ще бъде прекрасен. Искаше ми се последната вечер от медения ни месец да бъде по-романтична, да пийнем хубаво вино и да послушаме нежна музика. — Повдигна глава и се усмихна. — Но и това не беше лошо.
— Да не мислиш, че си успял да ме омилостивиш? Още не мога да ти простя всичко, на което ме подложи.