— Знаеш ли, установих, че гневът те прави още по-страхотна любовница. — Повдигна брадичката й и докосна с език трапчинката в средата. — Обожавам те, Ив.
Младата жена объркано го изгледа, не бе успяла да свикне с нежностите му и да ги възприема хладнокръвно. Той гъвкаво се изправи и без да си направи труда да се облече, се приближи до огледалната конзола между две кресла. Постави дланта си върху нея и гладката повърхност се разтвори, разкривайки някаква кутийка, облицована с кадифе.
— Приготвил съм ти малък подарък.
— Не е необходимо. Знаеш, че подобни жестове не ми допадат.
— О, да, подаръците те карат да изпитваш неудобство, освен това трябва да благодариш за тях. — Усмихна се и добави: — Може би точно заради това държа да ти ги правя. — Седна на пода до нея и й подаде кутийката. — Хайде, отвори я.
Ив беше сигурна, че вътре има някакво бижу. Рурк очевидно изпитваше удоволствие да я обсипва с диаманти, смарагди и златни верижки. Подаръците му я смайваха и я караха да се чувства неловко. Ала когато отвори кутийката, откри едно бяло цвете.
— Какво е това?
— Цветче от сватбения ти букет. Подложено е на специална обработка.
— Любимите ми петунии. — Ив се просълзи и извади цветето, все още развълнувана от прекрасните спомени. Венчелистчетата бяха свежи и покрити с влага, като че петунията беше току-що откъсната от градината.
— Както вече ти казах, в една от компаниите ми е разработена специална технология, която съхранява растенията. Исках да ти подаря това цвете. — Той взе дланите й в своите. — Исках да принадлежи на двама ни, за да ни напомня, че има неща, които издържат дълго време.
Ив вдигна поглед и очите им се срещнаха. Помисли си, че и двамата бяха прекарали детството си в нищета, но бяха успели да се преборят с живота. Запознанството им беше свързано с насилие и с трагедия, ала любовта им бе помогнала да превъзмогнат всичко. Доскоро бяха вървели по различни пътеки, а сега заедно крачеха по трудния житейски път. „Има неща, които издържат дълго време — помисли си тя. — Съвсем обикновени неща. Например любовта.“
Трета глава
През изминалите три седмици нищо не се беше променило в полицейското управление. Кафето, което поднасяха в закусвалнята беше все така отвратително, шумът — нетърпим, а гледката, разкриваща се от миниатюрното прозорче в кабинета на Ив — все така потискаща.
И все пак младата жена бе щастлива, че отпуската й е свършила.
Колегите й бяха оставили съобщение на монитора. Когато Ив влезе в стаичката и забеляза примигващия екран, моментално й хрумна, че никой друг, освен старият й приятел и компютърен гений Фийни не би могъл да включи електронното устройство без личния й код. Надписът на монитора гласеше:
Ив с мъка потисна смеха си. Хуморът беше малко дебелашки, но съобщението я накара да се почувства така, сякаш не беше отсъствала нито ден.
Погледна към бюрото си, върху което цареше пълен хаос. Не беше успяла да го подреди, тъй като часове след неочакваното приключване на случая, който разследваше, се беше омъжила и бе заминала на сватбено пътешествие. Но веднага забеляза грижливо запечатания диск с надлежно залепено етикетче, поставено върху всички документи.
Досети се, че това е дело на Пийбоди. Постави диска в компютъра си, изруга и удари с длан устройството, от което се разнасяха странни хълцащи звуци, и се убеди, че вярната й помощница действително е написала рапорт за ареста и го е архивирала.
Помисли си, че сигурно не й е било лесно, след като е споделяла леглото на обвиняемия.
Ив прегледа натрупаните материали и направи кисела гримаса. Видя, че през следващите дни й предстои да прекара повечето си време в съда. Дошъл беше моментът да си плати задето беше отсъствала от работа цели три седмици, за да угоди на Рурк.
После си напомни, че и той е направил доста промени в натоварения си ежедневен график и навярно също е претоварен. Време беше да се върнат към работата си и към действителността. Но вместо да прегледа делата, по които й предстоеше да дава свидетелски показания, Ив включи видеотелефона си и поръча да я свържат с Пийбоди.
Скоро познатото, сериозно лице на младата жена се появи на монитора.
— Лейтенант Далас, добре дошла.
— Благодаря. Ако обичаш, ела в кабинета ми. Възможно най-бързо.
Без да изчака отговор, тя изключи устройството и се усмихна. Беше настояла да назначат Пийбоди в отдел „Убийства“, а сега възнамеряваше да направи нещо повече за младата си и способна асистентка. Отново включи видеотелефона.