Мислейки си за пари и какво може да получи срещу тях, се сети за рейвпартито в „AWOL“ същата вечер. Тя щеше да е там. В събота почти винаги беше там. Можеше да избере и „Garage City“ на Шафтсбъри авеню, Рей Хароу, един от техниците в „Garage“ и негов приятел му беше казал, че често я вижда там. Рей си падаше по „джънгъл“, имаше същия вкус като Лорейн. Рей беше готин и му беше дал касети да послуша. Глен не можа да се запали, но имаше намерение да опита заради Лорейн. Лорейн Гилесби. Красивата Лорейн. Сестрата-стажантка Лорейн Гилесби. Знаеше, че тя работи усърдно: съвестна и всецяло отдадена на болницата. Знаеше и че здраво ходи по рейвпартита: „AWO“, „Gallery“, „Garage City“. Това, което му се искаше да научи, бе как се люби тя.
Когато стигна до касата и си плати, забеляза на една от масите да седи онази, русокосата сестра, не знаеше името й, но му беше известно, че е приятелка на Лорейн. Изглежда току-що беше застъпила на смяна. Помисли си да седне до нея, да я заговори и да понаучи нещичко за Лорейн. Запъти се към нея, но подчинявайки се на внезапен нервен импулс полуседна, полуприпадна на една от по-далечните маси. Докато ядеше кашкавала си, проклинаше своята слабост. Лорейн. Ако не можеше да събере смелост да заговори приятелката й, как ли щеше да успее със самата нея?
Тя стана и преминавайки край него му се усмихна. Духът му се повдигна. Следващия път щеше да я заговори, а по-следващия щеше да го направи, когато тя е заедно с Лорейн.
Когато Глен се върна в преддверието, дочу звуците на Фреди от моргата. Не можеше да издържи на гледката, но се заслуша през подвижните врати. Чу пъшканията на Фреди.
— Ъ, ъ, ъъъх, х-у-у-бав-о-о парче!
4. Приемането
Линейката пристигна бързо, макар че на Пърки му се стори цяла вечност. Наблюдаваше как Ребека се бори за въздух и пъшка на пода в парника. Напълно съзнателно я сграбчи за ръката.
— Дръж се, моето момиче, всеки момент ще пристигнат — повтори Пърки няколко пъти.
— Ще ти мине като на куче — редеше той, докато санитарите я нагласяха в стола на колела, поставиха й кислородната маска и я набутаха отзад в линейката. Струваше му се, че гледа ням филм, в който собствените му окуражителни думи звучаха като зле монтиран звук. Пърки усети погледите на Уилма и Алън Фосли, които зяпаха над оградата и се опита да ги успокои:
— Всичко е наред. Просто всичко е наред.
Санитарите от своя страна опитаха да успокоят него, че действително всичко е наред и споделиха на ухо, че ударът изглежда е от леките. Подобно противоречие му се стори нелепо и обезкуражаващо. Пърки се усети как горещо се моли те да не са прави, и че се надява скоро да се появи някой доктор с по-песимистична прогноза.
Докато прехвърляше вариантите наум, започна страхотно да се поти от напрежение:
Идеалният сценарий: тя умира и той е упоменат в завещанието.
Втори по хубост сценарий: тя се оправя и продължава да пише, след което бързо завършва следващия си розов роман.
Той изтръпна като усети, че флиртува с най-лошия вариант. Ребека остава саката по някакъв начин, дори се превръща в зеленчук, напълно неспособна да пише и се налага да се харчат огромни средства по нея.
— Идвате ли с нас, Мистър Наваро? — обърна се към него един от санитарите. Тонът му прозвуча доста укорително.
— Тръгвайте, момчета, аз ще ви следвам отзад с колата — отговори рязко Пърки. В различни всекидневни ситуации той бе свикнал да се разпорежда с хората от тяхната класа и следователно беше раздразнен от презумпцията, че трябва да прави това, което те мислят за правилно. Погледна към розовите храсти. Да, едно поливане щеше да им дойде добре. В болницата само щеше да се наслуша на разни празни приказки, трябваше и да търпи цялата суетня около постъпването. Да, определено бе време за поливане.
Вниманието на Пърки бе привлечено от оставения на масичката за кафе ръкопис. На предната страница имаше шоколадена повръщня. С известно отвращение той забърса отгоре-отгоре най-гадното с носната си кърпичка, откривайки набръчканата, мокра хартия.
Разтвори страниците и се зачете.
5. БЕЗ ЗАГЛАВИЕ — РАБОТНО КОПИЕ
(Предвикториански любовен роман с Мис Мей №14)
Страница 1
Съвсем скромен огън бе необходим, за да се отопли малката, тясна класна стая в стария свещенически дом в Селкирк. Подобно положение на нещата бе считано за голямо предимство от пастора на околията, Негово Преосвещенство Ендрю Бийти, човек известен със своята пестовност.