— Не — повтори тя, но този път не беше подражателство. — Казах, въпреки това.
26
Елза Кампос пак стана.
— Сигурен ли сте, че не искате нищо за пиене?
— Нещо безалкохолно, ако обичате.
Тя отвори хладилника и извади още една бира и кутия оранжада.
— Това харесва ли ви?
— Разбира се.
Елза отвори напитките, седна и веднага започна да потропва с крака. После премести плитката на гърдите си и започна да я разплита и сплита.
— Трябва да разберете едно. Тогава нещата бяха различни. Хоуп дойде тук с майка си, когато беше бебе. Така и не видях бащата. Майката каза, че бил моряк. Загинал в морето… Какво ви кара да мислите, че съпругът на Хоуп я е биел?
— Не знаем дали го е правил. Това е само една от… вероятностите.
— Защо?
— Защото съпрузите обикновено бият жените си.
— Той има ли избухлив нрав?
— Не знам — излъгах аз. — Защо питате?
— Имала съм двама съпрузи и нито един от тях не беше, но и двамата избухваха и понякога се плашех. Колко по-възрастен беше той от Хоуп?
— Петнайсет години. Защо?
Бирената кутия се вдигна към устата й и госпожа Кампос отпи една по-голяма глътка.
— Винаги е била зряла за възрастта си.
— Откъде бяха Хоуп и майка й?
Тя поклати глава и пак отпи от бирата. Опитах оранжадата. Вкусът й беше на бонбони, примесени с разтвор за почистване. Опитах се да събера слюнка, за да отмия вкуса, но устата ми беше пресъхнала.
— Майката се казваше Шарлот, но всички я наричаха Лоти. Тя и детето се появиха един ден заедно с група сезонни работници. Лоти беше хубава, но имаше лице на Оки4 и може би наистина беше такава. Или е имала кръв на Оки. Знаете ли нещо за Оките?
Кимнах.
— Откъде са родителите ви? — попита тя.
— От Мисури.
Елза се замисли.
— Ами, за мен Лоти беше чиста Оки. Хубава, но мършава и кокалеста. Носов говор, не особено добре образована. Знам, че терминът сега е обиден, но съм твърде стара, за да се притеснявам накъде духа вятърът. Навремето нямаше нищо лошо да ги наричат Оки, затова те си останаха такива за мен. — Тя изпи още две глътки и бирата свърши. — Майката беше красавица. Стройна, хубав бюст и ослепителни крака. Но походката й беше особена. Пристъпваше така, сякаш танцуваше. Естествено руса. Не платинения цвят, който започна да използва месец, след като дойде тук. Обичаше сините сенки за очи, изкуствените мигли, яркото червило и опнатите по тялото рокли. Тогава всички искаха да изглеждат като Мерилин Монро. Лоти дойде тук със сезонните работници, но така и не береше лимони. Въпреки това успяваше да плаща наема за двуетажната къщичка на Цитръс стрийт. Намира се на три преки оттук. Работниците носеха вкъщи меките плодове, за да си правят лимонада и каналите бяха пълни с обелки и изстискани остатъци. Общи бани. Там живееха Лоти и Хоуп. Но скоро наеха двуетажна къща. Когато Лоти ходеше в града, Хоуп стоеше вкъщи.
— Често ли ходеше в града?
Госпожа Кампос сви рамене.
— Нямаше я по цял ден. Ходеше на автостоп. Вероятно в Бейкърсфийлд или дори чак до Фресно, защото се връщаше с хубави неща. По-късно си купи и кола.
— Хубави неща — повторих аз.
Кожата около очите й се опъна.
— Вторият ми съпруг беше заместник главен директор на една от лимонените компании. Знаеше всичко и познаваше всеки. Каза, че когато спирала колите, Лоти вдигала полата си… Живяха тук, докато Хоуп стана на четиринайсет години. Сетне се преместиха в Бейкърсфийлд. Хоуп ми каза, че било, за да учи в гимназия, близо до дома си.
— И през всички онези години майка й е плащала наема, без да ходи да бере плодове?
— Нали ви казах, имаше особена походка.
— За любовник ли говорим, или за постоянна работа?
Тя се вторачи в мен.
— Май си падате по откровенията.
— Искам информация, госпожо Кампос, не намеци.
— Ами, не виждам с какво би ви помогнала тази информация, но… Да, Лоти взимаше пари от мъжете. Колко? Не знам. Дали е било официално, или само е намеквала да й оставят нещо под възглавницата, също не мога да ви кажа. Защото си гледах работата. Понякога отсъстваше с дни. Връщаше се с купища нови рокли. Дали е било нещо повече от пазаруване, не знам. — Тя сви рамене. — Но винаги носеше дрехи и за Хоуп. Качествени неща. Обичаше да издокарва детето си. Другите хлапета тичаха, облечени в джинси и маратонки, а нашата Хоуп беше пременена с хубава, колосана рокличка. Пък и се грижеше за дрехите си. Никога не ги цапаше. Седеше в къщичката, четеше и се упражняваше да пише. На пет години се научи да чете. Винаги е обичала да чете.