Напрежението, изкусно нагласено, постепенно расте. Въпреки себе си, Сорж стои настрана, зает със задълженията си на домакин. Когато става експлозията, той се намира в другия край на салона и трябва да си послужи с лакти, за да се добере до Ерик и Вайс.
Последният не бе намерил нищо по-добро като предизвикателство, освен да плисне чашата си в лицето на своя противник. Жестът е бил банален и глупав, но необходим: думите, дори и най-силните, щяха да отскочат от бронята безразличие на война, без дори да го засегнат. Хвърлената течност бе пропуснала целта си, но една капчица, една единствена, бе зацапала кристалната белота на лентата, пристегнала косите — сякаш беше трето око, полуотворено точно в средата на челото. Усмивката беше изчезнала, само една едва забележима сянка, различаваща се в ъгълчетата на устните, толкова краткотрайна и мимолетна, че Демария започва да се опасява дали не се е излъгал, дали правилно е видял.
— Както винаги, вие сте съвсем несръчен, Вайс. Това е направо отчайващо.
— Мога да ви докажа обратното, Ерик. Когато и където пожелаете.
Тълпата изпуска въздишката, която досега е сдържала. Предизвикателството е официално отправено.
— Наистина ли? Ах, да, говориха ми за вашето съвсем ново умение добре да се справяте с лазерите. За съжаление, страхувам се, че един такъв двубой между нас двамата при тези условия няма да бъде въобще равностоен.
— Страхувате ли се?
Вайс се е поколебал, преди да изрече тези думи. Идеята изглежда толкова нереална, що се отнася до Ерик. Дори Демария подскача, когато чува ясния смях на война.
— Аз, да се страхувам? Господи, не. Просто съм изморен от толкова лесни победи срещу дебютанти, възгордели се от няколкото седмици тренировки. Говорете ми за векове или най-малкото за десетилетия, ако искате да ме уплашите.
Той измерва подигравателно с поглед Вайс, държащ в ръка празната чаша, която не е имал възможността да остави.
— Приемам предизвикателството ви, но при някои мои условия. Преди битката, Демария ще ми направи инжекция, за да парализира краката ми. И, естествено, аз ще бъде без оръжие.
Тишина.
— Това устройва ли ви? Или предпочитате да ми поднесете извиненията си?
— Вие сте луд, но приемам. Ще ви изпратя моите секунданти още в първите утринни часове.
— Безполезно е да чакаме, идете и вземете лазер. Капитане, мога ли да ви помоля да ми донесете от лазарета парализираща ампула? Скъпи ми Сорж, вие без съмнение разполагате с празна зала, която да ни предложите? Нали? Отлично! Що се отнася до мене…
Той смъква зацапаната лента и я хвърля в един ъгъл.
— Ето, готов съм.
Механичните слуги на Сорж са изчистили един огромен салон и на мястото на три от стените са поставили огледала без обковка. Гостите, изпълнили съседните стаи, няма да пропуснат и най-малкото вълнуващо зрелище от битката, без дори да излагат живота си на опасност.
Вайс е облякъл бойното трико и е закачил лазера в калъф за колана на гърба си. Така чудновато пременен, той прилича на войн в някаква невероятна война, заблудил се на прием на генералния щаб. Леко пребледняла, както подхожда на приятелката на бъдещ герой, Делиза се е облегнала на ръката му. Тя знае какво я очаква в случай на неуспех, но като че ли въобще не се притеснява. Този път войнът отиде много далеч, нищо не може да го спаси. Все пак, някакво смътно безпокойство я е обзело. Ерик не се слави като човек, който прави подаяния, освен ако не следва логиката на някакъв негов си план, за чието съществуване знае само той. А от друга страна, единственото петънце течност върху лентата на челото му беше съвсем симетрично разположено…
Тя с раздразнение долавя, че нейният приятел също е развълнуван, и че тази нервност е опасен признак, особено когато се има за противник човек, лишен от нерви, какъвто е Ерик. Иска и се да успокои приятеля си с някаква нежна дума, но с големи крачки Вайс вече се отдалечава, опитвайки се да се концентрира. Делиза със свито сърце се приближава към огледалата, срещу които са подредени седалките.
Салонът е потънал в полумрак. Ерик е приклекнал в центъра на салона, точно срещу входа. Ръцете му си почиват върху бедрата, временно парализирани. С празен поглед той като че. ли размишлява за своята бъдеща смърт и последствията от нея. Когато звучното трептене на гонга прокънтява, за да обяви неизбежността на атаката, той сваля ръкавиците и с безразличие ги хвърля зад себе си.
Вратата бавно се отваря. Вайс изскача с няколко прекрасни въртеливи движения и се озовава в противоположния ъгъл. Стреля два пъти, но на височина човешки бой. Лъчите изсвистяват над главата на неподвижния Ерик, преди да потънат в огнеупорните облицовки на стените.