„Онова, което чувстваш — подхвана йогинята, — се дължи на лошата енергия, от която все още не си се отърсил. Усещам, че дълбочинните пластове у теб са претоварени. Можем да ти помогнем още тук и сега. Ще станем и ще оформим кръг“.
Всички се изправиха, уловиха се за ръце и се подредиха в кръг. Ще — не ще, Брюно се хвана отдясно за пияната, а отляво за отвратителен брадат дъртак, който донякъде напомняше Кавана6. Съсредоточено, но спокойно инструкторката по йога нададе протяжно „Ом!“. В отговор всички подхванаха по едно „Ом!“, сякаш цял живот само това бяха правили. Брюно направи дързък опит да се присъедини към звуковия съпровод на упражнението, когато внезапно усети, че губи равновесие и залита надясно. Под действието на хипнозата кърканата се просна на земята като чувал. Той пусна ръката й, но не успя да се задържи прав и падна на колене пред дъртата брантия, която се гърчеше върху постелката. Йогинята прекъсна за миг и невъзмутимо констатира факта: „Добре, Жаклин, ако имаш нужда да легнеш, направи го“. Очевидно двете бяха добри познати.
Вторият сеанс по писане мина малко по-добре: вдъхновен от мимолетното сутрешно видение, Брюно успя да сътвори следното стихотворение:
„Има много хумор…“ — отбеляза йогинята с леко неодобрение. „Мистика — обади се наслуки кърканата, — само че няма никакъв смисъл…“ Какво имаше да става с него? Докога щеше да търпи всичко това? И струваше ли си? Брюно съвсем сериозно си задаваше този въпрос. Веднага след края на сеанса той се втурна към палатката, без дори да се опита да заговори рижата; имаше нужда от едно уиски преди обяда. Когато приближи, ненадейно попадна на едно от момичетата, които бе наблюдавал при душовете; с изящно движение, при което гърдите й се повдигнаха, тя откачи от въженцето дантелените гащички, които бе простряла да съхнат предната вечер. Брюно почувства, че всеки момент ще избухне във въздуха и ще се разпръсне на мазни нишки из целия къмпинг. Всъщност какво се бе променило след края на неговото собствено юношество? Изпитваше все същите желания и живееше със същото съзнание, че вероятно никога няма да може да ги задоволи. В един свят, който се прекланя единствено пред младостта, човешките същества постепенно биват разкъсвани. По време на обяда забеляза една католичка. Не бе трудно да разбере, че е такава, тъй като носеше на шията си голям железен кръст; освен това долните й клепачи бяха подпухнали и придаваха дълбочина на погледа, присъщ на католичките, понякога на мистичките (честно казано, нерядко и на алкохоличките). Имаше дълги черни коси, много бяла кожа, беше слабичка, но инак я биваше. Срещу нея седеше момиче с рижаворуса коса от швейцарско-калифорнийски тип; беше висока поне метър и осемдесет, със съвършено тяло и пращеше от здраве. Беше ръководителка на занятията по тантра. В действителност беше родом от Кретей и се наричаше Брижит Мартен. В Калифорния си бе направила пластична операция на бюста и бе минала през посвещаване в мистичните учения на Изтока; освен това бе променила името си. След завръщането си в Кретей в продължение на една година бе водила групи по тантра в търговския център „Фланад“ под името Шанти Мартин. По всичко личеше, че католичката изпитва към нея огромно възхищение. Отначало Брюно успя да се включи в разговора, който се въртеше около храненето с естествени продукти, тъй като имаше известна представа за житните кълнове. Скоро обаче те превключиха на религиозни теми и той изгуби нишката. Трябва ли Исус да бъде сравняван с Кришна и ако не — с кого? По-добър ли е Рентентен от Ръсти?7 Макар да беше католичка, католичката не харесваше папата; според нея със средновековния си мироглед Йоан-Павел II пречел на духовния напредък на Запада. „Вярно, съгласи се Брюно, папата е папуас“. Странното сравнение привлече вниманието на двете събеседнички. „А пък Далай Лама може да си мърда ушите“, завърши печално той, дояждайки стека от соя.
7
„Приключенията на Рентентен“ — американски телевизионен сериал от края на петдесетте години с главни герои момчето Рентентен и кучето му Ръсти. — Бел.ред.