— Още го пазя — обади се Мишел. Той стана, подири в библиотеката броя на списанието. С леко удивление Брюно го разлисти и откри въпросната страница.
Веднага след като написа тези редове, Брюно изпадна в състояние на нещо като етилова кома. Събуди се два часа по-късно от рева на сина си. От две– до четиригодишна възраст човешките деца придобиват все по-пълно съзнание за собственото „аз“, което поражда у тях кризи на егоцентрична мегаломания. Тяхната цел през този период е да превърнат социалното си обкръжение (съставено преди всичко от родителите) в роби, изцяло подчинени на техните желания и прищевки; егоизмът им не познава граници; такъв е резултатът от тяхното индивидуално съществуване. Брюно се надигна от мокета в дневната; писъците се усилваха, превръщаха се в израз на неистова ярост. Той натроши две таблетки лексомил в лъжичка конфитюр и влезе в стаята на Виктор. Детето се бе наакало. Къде се мотаеше Ан? Тези занятия за ограмотяване на негрите приключваха все по-късно. Той измъкна зацапаната постелка и я хвърли на паркета; вонята беше непоносима. Детето без затруднение погълна сместа и застина като зашеметено. Брюно облече якето си и се отправи към „Медисън“, нощния бар на улица „Шодронри“. Плати с кредитната си карта три хиляди франка за бутилка шампанско „Дом Периньон“, която изпи заедно с красива блондинка; после в една от горните стаи момичето дълго лъска бастуна му, умело отлагайки кулминацията. Казваше се Елен, беше родена тук и следваше туризъм; беше деветнайсетгодишна. В момента, когато проникваше в нея, тя стегна члена му в себе си и в продължение на поне три минути той бе в състояние на пълно блаженство. На тръгване Брюно я целуна по устните и настоя да й плати допълнително — бяха му останали триста франка в брой.
Следващата седмица реши да покаже онова, което бе написал, на един колега, преподавател по литература на около петдесет години, за когото се говореше, че е хомосексуалист. Фажарди беше приятно изненадан. „Чувства се влиянието на Клодел… или може би на Пеги, Пеги в свободен стих… Но инак е напълно оригинално, подобни неща се срещат рядко в наши дни“. По въпроса какво трябва да се направи по-нататък, той нямаше никакви колебания: „Списание «Енфини». Именно там днес се твори истинската литература. Трябва да изпратите творбите си на Солерс“. Доста изненадан, Брюно го помоли да повтори това име, което му напомняше марка матраци, и в крайна сметка изпрати текстовете. След три седмици позвъни в издателство „Дьоноел“ и за огромно негово удивление се обади лично Солерс, който го покани на среща. В сряда нямаше часове и нямаше проблеми да прескочи до Париж и да се върне същия ден. Във влака се опита да се съсредоточи върху „Странна самота“, но скоро се отказа; успя все пак да прочете няколко страници от „Жени“, особено местата, където се говори за секс. Срещата им беше в едно кафене на улица „Юниверсите“. Издателят пристигна с десет минути закъснение, вирнал в уста цигарето, с което по-късно щеше да се прочуе.