— Гледаш твърде мрачно на живота… — обади се Кристиан, нарушавайки мълчанието, което постепенно беше започнало да става тягостно.
— Гледам на него по ницшеански — уточни Брюно. — По ницшеански, но в най-примитивния смисъл на думата — намери за нужно да добави той. — Искам да ти прочета едно стихотворение.
Той извади тефтерчето си и издекламира следните стихове:
— Зная какво трябва да се направи — обади се тя след ново продължително мълчание. — Хайде да си организираме един групов секс в нудисткия сектор на плажа край Кап д’Агд. Там има медицински сестри от Холандия, чиновници от Германия, все свестни хора, нещата са организирани в буржоазен дух, като в скандинавските страни или Бенилюкс. Защо да не се омешаме с полицаи от Люксембург например?
— Свърши ми отпуската.
— Моята ваканция също, във вторник е първият учебен ден, но все още имам нужда от почивка. Писна ми да преподавам, децата са тъпи. Ти също се нуждаеш от почивка, от секс с различни жени. Това е напълно възможно. Знам, че не ти се вярва, но мога да те уверя, че е така. Имам приятел, който е лекар и може да ни даде болнични.
Пристигнаха на гарата в Агд в понеделник сутринта и взеха такси до нудисткия сектор. Кристиан не носеше почти никакъв багаж, защото не й беше останало време да отиде до Ноайон.
— Трябва да изпратя пари на сина си — каза тя. — Той ме презира, но ще се наложи да го търпя още няколко години. Само се притеснявам да не вземе участие в насилствени действия. Общува с какви ли не хора: мюсюлмани, нацисти… Ако някой ден се пребие с мотоциклета, ще ми бъде много мъчно, но честно казано, ще се почувствам по-свободна.
Беше вече септември и те лесно намериха свободна квартира. Нудисткият комплекс в Кап д’Агд се състои от пет отделни сгради, строени в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, и има общ капацитет от десет хиляди легла, което представлява световен рекорд. Наетият от тях апартамент имаше площ 22 кв. м. и се състоеше от дневна с диван-легло, кухненски бокс, две кушетки, разположени една над друга, баня, тоалетна и тераса. В него можеха да се настанят максимум четири души, най-често семейство с две деца. Мястото веднага им хареса. Терасата беше обърната на запад, към яхтеното пристанище и на нея човек можеше да си пие аперитива, наслаждавайки се на последните лъчи на залеза.
Макар да разполага с три търговски центъра, терен за миниголф и велосипеди под наем, нудисткият комплекс в Кап д’Агд се стреми да съблазни летовниците с далеч по-прости радости като плажа и секса. В крайна сметка той представлява доста обособено от социологическа гледна точка място, при това твърде странно поради факта, че не е резултат от предварително разработен проект, а от съвпадение на поредица лични инициативи. Поне така го описа Брюно в началото на статията, в която направи равносметка на двете седмици, прекарани тук, и която озаглави „ДЮНИТЕ НА МАРСЕЙАН-ПЛАЖ: ЗА ЕСТЕТИКАТА НА ДОБРАТА ВОЛЯ“. Въпросната статия за малко не беше публикувана в списание „Еспри“.
„Първото нещо, което прави впечатление в Кап д’Агд, отбелязва Брюно — е съвместното съществуване на обикновени търговски обекти, които се срещат във всеки европейски курорт, и такива, които са изцяло и открито ориентирани към секса и към всякакви прояви на свободните нрави. Така например удивително е да се види хлебарница, бакалница и редом с тях магазин за облекло, в който се продават преди всичко прозрачни миниполи, бельо от латекс и рокли, които оставят открити гърдите и задника. Удивителна е също така гледката на жени и семейни двойки с деца и без деца, които сноват без всякакво стеснение между щандовете и преминават от един магазин в друг. Освен това човек се изненадва искрено, когато открие, че по реповете в този комплекс наред с обикновения набор всекидневници и периодични издания се предлагат много порносписания и брошури с обяви за групов секс, без това да прави каквото и да било впечатление на курортистите.